Научни изследвания, интересни факти и полезни съвети

Живеем в свят на онлайн комуникации и ежедневието ни протича по много различен начин. Все повече хора са апатични и затворени в себе си. Всичко това се засили в последните години, като прегръдките са избягвани, а в някои общества често забранени. Това е факт, който води до големи загуби за нас на психическо и емоционално ниво.

Прегръдките подобряват нашите тела, умове и дух.

Прегръдката е най-цивилизованият, най-човешки, най-универсален и най-неангажиращ начин да кажеш на някого всичко. Ако използваш за същата цел – целувката, тя понякога е инфантилна, груба и много фамилиарна. Докато прегръдката никога не е нито едно от изброените.

Според Вирджиния Сатир, известен американски психотерапевт, четири прегръдки на ден са вид минимум, необходим за оцеляване. Тя препоръчва да прегръщате семейството си редовно и ежедневно.

„Имаме нужда от 4 прегръдки на ден, за да оцелеем. Имаме нужда от 8 прегръдки на ден за поддръжка. Имаме нужда от 12 прегръдки на ден, за да растем.” — Вирджиния Сатир

Американски учени смятат, че редовните прегръдки помагат за понижаване на нивата на кортизол в кръвта, който е отговорен за много заболявания на сърдечно-съдовата система. Двойките, които не пренебрегват ръцете си остаряват по-бавно и запазват чувствеността в отношенията си за дълго време.

Едно проучване показва, че жените са понижили кръвното налягане след кратък топъл контакт с партньора си.

20-секундната прегръдка (или 10-минутно държане за ръце) намалява вредните физически ефекти от стреса, включително понижава кръвното налягане и сърдечната честота.

Колкото по-възрастни сме, толкова по-малко внимание обръщаме на физическия контакт с близките си. Изглежда не ни е нужен вече: растем и се научаваме да изразяваме чувствата си устно, с помощта на думи. Но семейните терапевти смятат, че това е ужасен пропуск, тъй като положителният ефект от физическия контакт се доказва от многобройни медицински изследвания.

Тези, които се гушкат всеки ден, укрепват имунитета си, отърсват се от стресовото си състояние и спят нормално, намаляват риска от сериозни заболявания, оздравяват по-бързо и повишават самочувствието си. Редовното гушкане помага още за облекчаване на напрежението в тялото и увеличаване на кръвообращението в тъканите, за по-добра устойчивост на умора и инфекции, повишава скоростта на зарастване на рани и повлиява на още много други здравословни и емоционални проблеми.. Такива късметлии се чувстват по-уверени и по-спокойни в ежедневието, което означава, че са способни на по-голяма работоспособност, учат по-бързо и постигат успех в работата.

Прегръдките са необходими на хора от всяка професия и дори съпругата на Алберт Айнщайн му е помагала да се справи с умората с помощта на такава нежност.

Прегръдката е начин за преодоляване на трудности и неприятни моменти още от Древността.

Прегръдката, не само показва отношенията ни към нашите близки, тя е и начин за лечение. Прегръдката има направо чудодейна лечебна сила.

Не са нужни думи, макар че и думите лекуват, но това е за друга статия, а само една прегръдка е достатъчна за да се почувства човек по-добре, да си повиши настроението, да получи вътрешно спокойствие и сили да се справи с неприятна ситуация.

Прегръдките увеличават нивото на окситоцин – хормон, който отговаря за премахването на депресия.
Окситоцинът е хормон, секретиран от хипофизната жлеза (структура с размера на грахово зърно в основата на мозъка) и е известен като „хормонът на гушкането“ или „хормонът на любовта“, защото се освобождава, когато хората се прегръщат или докосват.

Хормонът намалява чувството на притеснение, което води до по-успешно общуване с околните.

Окситоцинът е най-добрият помощник на жената за разтоварване от ежедневния стрес и в първите 2 седмици след цикъл, когато подпомага и производството на естроген.

Но реакцията на ума и тялото към окситоцина не е еднаква за двата пола. Тестостеронът при мъжете потиска положителните ефекти на окситоцина, а естрогенът при жените ги засилва.

Честите прегръдки ни правят по-състрадателни и намаляват нивата на болка в организма ни.

Общуването ни с околните е по-искрено, когато получаваме по-често прегръдки.

Липсата на хормона окситоцин води до чувство за несигурност, тревожност и дори увеличава нашата склонност да излъжем.

Прегръдките повишават нивото на хемоглобин, което се отразява добре на целия организъм. Прегръдките помагат за намаляване кръвното налягане и предпазват от сърдечни заболявания, ускоряват процеса на оздравяване от различни болести.

Прегърнахте ли днес любимия си? Ако не, незабавно поправете това недоразумение!

Неслучайно приписват лечебни свойства на ръцете: този прост жест, с който изразяваме участието си и демонстрираме нежност, е способен да създаде истински чудеса.

Според психолозите прегръдките са неразделна част от щастливия живот. 

Прегръщайте се и бъдете щастливи, усмихнати и спокойни. Повече прегръдки са гаранция за физическо и психическо здраве.

За да се чувствате добре, прегръщайте по-често вашите близки, приятели и дори домашния си любимец. Прегръдката се отразява еднакво добре на този, който я дава, и на този, който я получава.

Усещането за близост на любимо същество намалява физическата болка и подобрява настроението. Прегръдките лекуват депресивни състояния и са полезни не само от психологическа гледна точка. Те са перфектно обезболяващо средство. При травми и след операции се препоръчва пациентът да бъде често прегръщан от свои близки хора – това ще намали усещането му за болка.

Правени са експерименти, при които усещанията за болка са намалявали значително само защото човек е получавал прегръдка от любимия си партньор или свой роднина или приятел.

Липсата на прегръдки води до състояние на безпричинно усещане за тревога. При прегръдка нараства нивото на ендорфини в кръвта. Прегръдките намаляват болката и предизвикват чувство на еуфория.

Прегръдките усилват имунната система и влияят добре на централната нервна система. Те понижават нивата на стрес в организма и ни помагат да спим спокойно през нощта и да се събуждаме изпълнени с енергия на сутринта, затова се препоръчват при безсъние.

Прегръдките помагат на човек да повиши собствената си самооценка. Те намаляват стреса и действат подмладяващо на целия организъм.

Прегърнете децата си

Окситоцинът е хормон, който се отделя в тялото на майката в големи количества след раждане. Този факт е силно свързан с нуждата на бебето да бъде гушкано от мама. Всички знаем как бебенцата се успокояват най-добре в прегръдките на своята майка.

За всяка бъдеща майка прегръдките помагат за лека бременност, липса на следродилна депресия и увеличаване на количеството кърма. Това е от голяма полза, и за майката, и за бебето.

Гушканите бебета винаги са по-спокойни и по-лесно преминават през периода на коликите, както и всички други неразположения.

Според д-р Сузана Уокър, специалист по поведенческа неврология, от Ливърпулския университет Джон Мурс, „Контактът кожа до кожа между майката и бебето помага за регулиране на сърдечната честота и дишането на бебето, намалява нивата на хормоните на стреса, насърчава растежа и оформя развиващия се мозък.“

Известно е, че бебетата, чиито родители ги прегръщат често и с удоволствие, се отличават с по-силен имунитет и добро самочувствие, развиват способността за съпричастност, емпатия и искрена любов.

Установено е, че деца, които не са били прегръщани до седмата си година често, страдат от много по-чести настинки и други заболявания, когато пораснат. За децата е от голямо значение често да бъдат прегръщани.

Бебето, което не е прегръщано, в крайна сметка става затворено. След много години ще му бъде по-трудно да развие привързаност и да създаде щастливо, силно семейство.

Разбира се, с възрастта нежността се заменя с потупване по рамото, ръкостискане. Но това изобщо не означава, че детето, което се нуждае от привързаност, трябва да бъде ограничено от нея.

Защо е важно да прегръщаме децата си?

Каквото и да е преживяло едно дете извън дома си, докато е било на детска градини или на училище, или просто докато е играло с децата в съседния двор, топлата майчина прегръдка е най-доброто средство за защита срещу всичко, с което децата се сблъскват извън родния си дом.

Това е валидно както за съвсем малките деца и за подрастващите, но с особена сила за тийнейджърите, дори тогава, когато те самите се отнасят по особено хладен и резервиран начин към родителите и най-вече към майките си.

Майчината прегръдка прави чудеса

Ето какво се случва с децата тогава когато получават нужното внимание и топлина, но на първо място когато получават най-простичкото – сърдечната и топла майчина прегръдка:

 

1. Прегръдката е отлична форма за разтоварване на негативните емоции. Тя може да спре сълзите преди да са потекли, да озари лицето с усмивка, да успокои и дори напълно да премахне последствията от някое неприятно преживяване или емоция
2. Тя е и акт на споделяне. Прегърнатото дете е няколко пъти по-склонно да бъде откровено докрай със своя родител и да сподели повече за нещата, които му се случват, които го радват или притесняват, отколкото са склонни децата, които рядко имат физически контакт с майките си.
3. Прегръдката е форма на физическа близост и доказателство за приемане и добронамереност. Тя може да разтовари емоционалното напрежение у детето само за няколко секунди и да възвърне душевния му баланс.
4. Момичета на възраст близка до тийнейджърската се справят много по-уверено със стреса от предстояща среща или публична изява, ако преди това са били прегърнати от майките си, в сравнение със свои връстнички, които не са получили прегръдка преди това.
5. Момичетата, които са имали физически контакт под формата на прегръдка с майките си се справят като цяло по-успешно с всяко едно предизвикателство в ежедневието си.
6. Интересен факт е, че момичетата, които никога не са били прегръщани от майките си не изпитват необходимост от подкрепа и съответно не я търсят съзнателно. Те също се справят, но по-трудно. По-често са неуверени, затворени и дори враждебно настроени към околните.
7. Прегръдката е свидетелство за обич и привързаност. Децата, които я получават редовно растат уверени, самостоятелни, стабилни и много по-решителни в отношенията си със своите връстници, близки, приятели и роднини.

Прегръдките са от голямо значение за момичетата, и то не само от страната на майката, но и от страната на бащата. Физическите прояви на любовта са особено важни в предпубертетния период, 11-12 години. Дете, което знае, че го обичат, ще му бъде много по-лесно да преодолее преходната възраст.

Майчината прегръдка наистина може да направи чудеса. Да прегърнем детето си, независимо от възрастта му, с повод, а най-добре без, е доказателство за това, че то е значимо и важно за нас. С този най-простичък и елементарен човешки жест ние доказваме привързаност и обич. От това доказателство децата ни се нуждаят ежедневно и непрекъснато.

Учените разкриха тайната на перфектната прегръдка

Учените са анализирали кое прави прегръдката перфектната – просто не трябва да бъде прекалено силна.

Екип от японския университет Тохо измерил успокояващия ефект върху бебета при прегръдки с различен натиск, както и сравнил прегръдката от непознати с тази на родителите.

Наблюдавайки сърдечния ритъм на кърмачето и използвайки сензори за сила на натиска на ръката на възрастния, изследователите са оценили реакцията на бебето, когато е просто взето на ръце, при прегръдка със средна сила и при това, което те нарекоха „здрава прегръдка“.

Според резултатите, публикувани в списание Cell, бебетата са били успокоени повече от прегръдка със средна сила, отколкото просто да са носени на ръце, а успокояващият ефект намалява по време на „здрава“ прегръдка.

Изследователите са избрали продължителността на прегръдката да бъде до 20 секунди, тъй като „бе почти невъзможно да се избегне лошото настроение на бебето по време на едноминутно или по-дълго държане или прегръдка“, признават те в доклада.

Не е изненадващо може би, че при бебета, които са над 4-месечна възраст, успокояващият ефект е по-голям при получаване на прегръдка от родител, отколкото от непозната жена.

И така, за перфектна прегръдка се счита тази със средна сила и от родител, смятат учените.

Бебетата не са единствените, които усещат ползите от успокояващата прегръдка, показаха изследванията.

Родителите също показаха значителни признаци на спокойствие, докато прегръщаха детето си.

Известно е, че хормонът окситоцин, известен още като „хормон на любовта“, се отделя по време на близък физически контакт, но изследователите казват, че времето на експеримента им с прегръдки е твърде кратко, за да играе роля хормонът.

Автопрегръдка

Ако човек започне да се прегръща сам, това не означава, че нещо му има. Автопрегръщането има ползотворен и терапевтичен ефект, то може да ни успокои и да ни даде нови сили да продължим напред.

Прегръдката предизвиква мощен удар от невротрансмитери като окситоцин, серотонин и допамин и не е задължително да се нуждаем от друг човек, за да извлечем ползите.

Можем да се прегърнем, като обхванем торса си с ръце и стиснем, докато имаме нужда да се утешим. Често правим това инстинктивно, когато сме разстроени, изпитваме силни емоции или изпитваме физическа болка. Можем също така да се люлеем напред-назад – друга форма на утеха. Можем дори да се прегърнем във въображението си, като визуализираме как любим човек ни прегръща. Ако визуализацията е достатъчно силна, тя може да задейства ползите от прегръдката.

Увиването на ръце около ствола на дърво, може да понижи сърдечната честота и да накара мозъците ни да кипят от ендорфини за добро настроение. По-рано тази година службата по горското стопанство в Исландия покани хората да се гушкат в дърветата, за да компенсират  изолацията от COVID-19 и да получат добра доза горско къпане. Научните изследвания, включително  проучване от университета Карнеги Мелън, подкрепят това, че дори и най-небрежната прегръдка може да помогне за намаляване на стреса, да повиши имунитета и да насърчи по-добър нощен сън.

Прегръщането на домашен любимец е друг начин за генериране на ползите от прегръщането. Но ние не сме единствените бенефициенти — нашите домашни любимци също изпитват неврохимикали, които ги успокояват и се чувстват добре. Това вероятно е един от факторите, допринасящи за рязкото увеличаване на осиновяването на домашни любимци по време на социална изолация.

„Прегръдките и други форми на несексуално физическо успокоение, като държане за ръце и галене по главата, се намесват на физическо ниво, за да помогнат на мозъка и тялото да се успокоят от непреодолими състояния на тревожност , паника и срам .“ — Хилари Джейкъбс Хендел LCSW

Гушкането с плюшено животно е част от ежедневието за 43 процента от възрастните американци, като мъжете са водещи. Сприятеляването с плюшена играчка е част от някои програми за възстановяване от травма и има успокояващ ефект върху онези, които се движат в тъмните води на скръбта, загубата и хроничното безпокойство. Сгушването под топло, утежнено одеяло също е подобно на прегръдка и има ползи, подобни на истинското.

Прегръщането укрепва защитните системи на организма, както и романтичните партньорства, приятелства и  връзката ни със самите нас. Разтварянето на ръцете ни може да насърчи духовната дисциплина не само да даваме, но и да получаваме – жизненоважно изискване в грижата за себе си. Във време на хаотична несигурност, изолация и промяна прегръдките могат да бъдат лекарство; те също могат да бъдат мощна метафора и напомняне да останем отворени, желаещи и красиви хора.

Но, внимание!!! Докато нелюбовната прегръдка е нещо хубаво и полезно, то ЛЮБОВТА и прекаляването с нея, може да ни разболее!!!

Учени откриха, че хормонът, който се отделя, когато сме влюбени – окситоцин, може да ни разболее.

Окситоцинът е в основата на любовното опиянение. Той носи усещане за привързаност и щастие.

Учени от университета Нортуестърн в САЩ показаха и другата страна на този хормон – той може да причинява и страдание.

Експериментите доказаха, че окситоцинът е причина за стресиращи ситуации в общуването и податливост на тормоз. Хормонът можел да отключва страхове, безпокойства и тревоги, свързани с бъдещето.

Заради окситоцина изпитваме любовна мъка, след като дадена връзка се провали. Според учените хормонът може да причини хроничен стрес, безпокойство и депресия.

За да сте щастливи с любимия човек, прегръщайте се поне четири пъти дневно.

Прегръдките дават на жените усещане за сигурност и взаимност, облекчават раздразнителността и нервността. При мъжете нуждата от прегръдки е малко по-ниска, но все още е налице.

Установено е, че интимните любовни ласки също могат да причинят депресия.

Проучване на австралийски специалисти от Технологичния институт Куинсланд показа, че жените често изпитват негативни емоции, когато правят секс със своята половинка.

33% от анкетираните 200 жени признали, че страдат от депресия след секс.

Голям процент от представителките на нежния пол споделили, че се чувствали разтревожени и раздразнителни след интимните ласки.

Психолозите обясняват, че не е задължително тези настроения да са свързани пряко със сексуалния партньор. Проучванията продължават, за да се научи какво точно предизвиква тези емоции при толкова много жени.

За да получи оргазъм, жената има нужда от окситоцин. Или поне наличието на окситоцин, ще ѝ помогне да достигне до оргазъм. За целта мъжът трябва да се погрижи тя да има достатъчно от този важен хормон, преди да пристъпи към секс. Така не само ще гарантира на жената достигане до оргазъм, но и ще увеличи желанието ѝ за секс. Това се постига с гушкане, целуване и несексуално докосване през деня, а точно преди секс, с помощта на предварителна игра и сексуално докосване.

Но това не е всичко. По време на секс, и в идеалния вариант, на оргазъм, жената изразходва наличния си окситоцин. И ако след това хормонът не бъде бързо възстановен, тя може да изпадне в депресия, лошо настроение и да се стресира от най-малките неща.

Затова, ако искаме щастлива връзка, е още по-важно, да го възстановим бързо след секс. Това се постига, не с обръщане на гръб в леглото и захъркване, а с много, много гушкане. Колкото по-дълго, толкова по-добре.

Порталът MedGuru съобщи, че въздържанието от секс преди сватбата повишава шансовете бракът да е успешен. 22% от анкетираните потребители на сайта споделили, че не са правили секс преди да се оженят и бракът им бил по-удовлетворяващ, в сравнение с двойките, които са се изкушили.

Миналата година немски учени доказаха, че ниските нива на хормона окситоцин са причината, заради която мъжете изневеряват.

Оказало се, че мъжете с високи нива на окситоцин в организма са по-верни на половинките си.

Изследователите провели няколко експеримента с две групи мъже, като на едната група инжектирали окситоцин. След това на мъжете били представени няколко красиви жени.

Резултатите показали, че на мъжете, на които бил инжектиран допълнително окситоцин, се справяли по-лесно с дистанцирането от привлекателните жени.

Нещо любопитно, разказано от една лекарка?

“Могат ли прегръдките да променят психичното ни здраве?

Един ден преди няколко години спонтанно прегърнах една моя пациентка, Гретхен. Беше в момент, в който нейното отчаяние и страдание бяха толкова силни, че изглеждаше жестоко на човешко ниво да не протегна ръцете си към нея, в случай че можеше да получи известно облекчение или утеха от прегръдката. Тя ме прегърна с желание.

Месеци по-късно Гретхен ми съобщи, че прегръдката я е променила. „Майчинската прегръдка, която ми даде онзи ден“, каза тя, „премахна депресията, която съм имала през целия си живот.“ Може ли прегръдката наистина да има такъв ефект? Идеята ми остана оттогава.

Фройд използва докосването в началото, но по-късно го осъди, посочвайки опасностите му в случаи на интензивен трансфер. Оттогава психоаналитици, адвокати, риск мениджъри и етици съветват терапевтите да избягват докосването като част от разговорната терапия, твърдейки, че това е „хлъзгав терен“.

Аргументът за хлъзгав терен е добронамерен; никой не иска да санкционира или насърчава неподходящото докосване. Но аргументът възниква само поради липсата на твърдо теоретично разграничение в психоаналитичната литература между подхранващо докосване и сексуално докосване. Това разграничение е точно това, което има значение във всяка смислена дискусия за терапевтичното използване на докосването, било то от психоаналитик или от някой друг.

Започнах да мисля за прегръдки по време на моето психоаналитично обучение. От време на време ми назначаваха пациент, който ме прегръщаше без предупреждение в началото или в края на сесията. Когато говорих за това с моите ръководители, някои ми предложиха да спра прегръдката и вместо това да анализирам значението ѝ с пациента. Други ръководители предложиха обратното: да я разреша и я приема като част от културен или семеен обичай. Повдигането на темата, предположиха те, може да засрами пациента.

Спомням си, че се консултирах за етичните насоки от Националната асоциация на социалните работници и Американската асоциация на психологите. Предположих, че „Не пипай“ е ясно изписано. Бях изненадана да открия, че тези организации, въпреки че изрично забраняват сексуалното пресичане на граници, не забраняват изрично докосването.

Подхранващото докосване едва ли е нова идея. В началото, до средата на 20-ти век теоретици на обектните отношения като Ото Ранк, Мелани Клайн, Роналд Феърбърн и Д. У. Уиникот помогнаха да се измести фокусът на психоанализата от Едиповото развитие към предедиповото развитие – това на бебета и много малки деца – при което успокояващото докосване играе съществена роля. По-късно психологическите изследователи разшириха нашето разбиране за това колко важно е физическото докосване за осигуряване на комфорт и емоционална регулация при възрастни, както и при деца.

Днес невролозите са научили, че когато хората се разстроят емоционално, телата ни реагират, за да управляват повишената енергия. Тези физически реакции в най-добрия случай причиняват дискомфорт, а в най-лошия са непоносими. Какво можем да направим, за да получим незабавна помощ, когато сме притеснени, така че да не се налага да прибягваме до повърхностни балсами като лекарства или психологически механизми като потискане? Какъв вид облекчение е достъпно, ефикасно, ефективно и нетоксично?

Отговорът е докосването. Прегръдките и други форми на несексуално физическо успокояване, като държане за ръце и галене по главата, се намесват на физическо ниво, за да помогнат на мозъка и тялото да се успокоят от непреодолими състояния на тревожност, паника и срам .

Това прозрение ми дойде у дома, когато преминах обучение по психотерапии на травми като ускорена динамична психотерапия на преживяванията (A.E.D.P) и десенсибилизиране и повторната обработка на движението на очите (E.M.D.R). Тези терапии, които по-специално са соматични или свързани с тялото, ме научиха да използвам фантазиите и въображението на моите пациенти, за да им помогна да задоволят незадоволените нужди или да регулират нервната си система. Установих, че тези фантазии често се коренят във физически комфорт. Често напътствам днешните възрастни същества на моите пациенти да действат като техни собствени грижовни майка или баща, за да предложат утеха на всички страдащи „части“ от себе си, които имат нужда или искат прегръдка и държане.

Също така насърчавам моите пациенти да се научат да искат прегръдки от близките си. Терапевтичната прегръдка, предназначена да успокои нервната система, изисква някои инструкции. Добрата прегръдка трябва да е от все сърце. Не можете да я направите небрежно, наполовина. Двамата души, прегръщащият и прегърнатият, се изправят един срещу друг и се прегръщат, като целите им тела се докосват. Да, интимно е. Прегръщащият трябва да се фокусира върху прегръщания с целенасоченото намерение да предложи комфорт. Това е буквално преживяване от сърце до сърце: пулсът на прегръщащия може да регулира сърдечния ритъм на прегръщания. И накрая, и много важно, прегръщащият трябва да прегръща прегърнатия, докато прегърнатият не е готов да го пусне и нито миг преди това.

Парадоксът на прегръдките е, че въпреки че те са типично физически, те могат да бъдат възприети и психически. Често каня моите пациенти, ако смятат, че е допустимо за тях, да си представят някой, с когото се чувстват в безопасност, включително и мен, как ги прегръща. Това работи, защото мозъкът не знае разликата между реалност и фантазия.

Гретхен, например, понякога се чувства малка и уплашена. Познавам я добре, така че мога да разбера само с един поглед когато се срамува. За да ѝ помогна да се почувства по-добре, аз се намесвам, използвайки фантазията. „Гретхен“, казвам аз, „може ли да опиташ да преместиш тази част от теб, която изпитва срам в момента, на стола там?“ Посочвам един стол в кабинета си. „Опитай се да се отделиш от тази част от теб“, продължавам аз, „за да можеш да я видиш през очите на днешното си спокойно и уверено аз.“

Правя жест с ръце, за да проследя част от нея, която излиза от тялото ѝ и се присъединява към нас двете на стола на няколко крачки от нас. Гретхен визуализира на стола изпълнената със срам част от нея – в нейния случай, нейното 6-годишно аз. В тази фантазия Гретхен прегръща и успокоява 6-годишното дете. Понякога обаче това 6-годишно дете иска аз да я прегърна, а не възрастното аз на Гретхен. Каня Гретхен да си представи, че прегръщам момичето. По този начин се „преструвам, че прегръщам“ много от моите пациенти, без всъщност да ги докосвам.

Но понякога, както в случая с Гретхен, реалното докосване променя нещо дълбоко. Изглежда че в този момент няма заместител на истинското.“

Прегръдката може да има приложение и за ранно откриване на аутизъм.

Хиромаса Фунато, един от изследователите в екипа:
Изследването акцентира върху различните сензорни данни, получени по време на прегръдка – това е, което променя сърдечния ритъм.

Децата с разстройство от аутистичния спектър (ASD) имат трудности в сензорната интеграция и социалното разпознаване.

Следователно, нашият прост експеримент с прегръдка може да бъде използван при ранния скрининг на вегетативната функция (която регулира несъзнаваните телесни процеси), сензорната интеграция и развитието на социалното разпознаване при бебета с висок фамилен риск от аутизъм.

Защо човекът, а и животните, изпитват нужда да се докосват? Вероятно само създателят ни може да обясни това. Но нека се замислим и се върнем десетки и стотици хиляди години назад във времето…

Приматите използват физически контакт помежду си, за да поддържат социални взаимоотношения. Те правят това чрез взаимно пощене, хранене и докосване. Човешките същества не са по-различни; необходимостта от докосване започва от раждането.

Тактилният контакт е нормално докосване. Това може да бъде ръкостискане, целувка, прегръдка, масаж и т.н.

По своя характер тактилният контакт е едно от средствата за комуникация. 

Днес в света са се запазили и използват над сто различни езика и много повече диалекти. Но това не винаги е било така. В онези далечни времена, когато животът на Земята все още е бил далеч от своето съвършенство, нашите предци са притежавали само един метод за комуникация – жестомимичния език.

Но не трябва да го бъркате с модерната азбука на глухонемите. Тогава основата за комуникация са били примитивните жестове на ръцете, ръкопляскането, както и докосването. Последното играе основна роля в междуличностните отношения. В крайна сметка, тогава, това е било единственият начин за изразяване на чувствата, които нашите предци са имали един за друг.

Дори и в хода на еволюцията, когато човекът е развил речевия апарат, тактилният контакт все още остава много важен при общуването с другите.

Тактиленният контакт – най-древният начин на общуване между хоратата – тихият език на нашето тяло, използваме и днес, защото е способен да покаже нещо, за което обикновените думи не са способни. Той е в състояние да изрази по-ясно нашите чувства и емоции, дори и без използването на думи. Но трябва да се помни, че не всеки ще оцени добре такава проява на емоции по негов адрес. Докосването е намеса в личното пространство на човека и такъв неочакван контакт е пряка намеса в комфортната зона на всяко лице. И ако един възприеме нормално това докосване, то вторият, напротив, може погрешно да изтълкува такава интимност, което означава, че трябва да бъдете изключително внимателни и да контролирате действията си, особено когато взаимодействате с непознати.

Но през годините тактилният контакт не губи силата си. В крайна сметка, след като човек се научи да говори и пише на родния си език и дори владее няколко чужди, той все още ще разчита интуитивно на допира. И всичко това, защото този механизъм за комуникация се е развивал в хората в продължение на много хилядолетия.

Тази нужда от човешко докосване не избледнява, докато узряваме. Има причина масажът или посещението на фризьор да са толкова успокояващи. Всичкото това докосване и поглаждане освобождава окситоцин – неврохимикали, които ви карат да се чувствате добре, които са тясно свързани с опиатите, но са по-мощни и по-малко пристрастяващи.

„Тъй като нашите чувства на психологическа болка се обработват в същите области на мозъка като нашите чувства на физическа болка (по-специално мозъчните области, известни като предната част на зъбния кортекс и периакведукталното сиво вещество), ендорфините намаляват нашата психологическа болка.“

Многобройни проучвания показват, че прегръдката и други форми на успокояващ телесен контакт носят ползи за здравето на сърцето, намаляване на стреса, подобряване на имунитета и намаляване на тревожността и страха. Интересното е, че ползите от прегръщането се осъзнават както от прегръщания, така и от този, който прегръща. Това е печеливша дейност.

„Прегръдката е като бумеранг – получаваш я обратно веднага.“ — Бил Кийн

Интересни факти

На 11.11.1918 г. точно в 11,00 влиза в сила примирието между враждуващите страни и с това е обявен официалният край на Първата световна война. Краят на военните действия се отбелязва с монотонно и продължително свирене на бойната тръба. Веднага след този сигнал войниците от двете страни на фронта излизат от окопите и се прегръщат с доскорошните си врагове. Близо до Вердюн, където са се водили безпрецедентно тежки битки, германският инженерен корпус прави жива верига около минните полета, които са поставили няколко дни по-рано. Прегръщат се германци, французи, белгийци и шотландци, които допреди 2 минути са били в реална, тежка и кръвопролитна война. Явно по-естествено е да прегърнеш някого, отколкото да му набиеш щика си между ребрата.

През 1945 г. при посрещането на американските морски пехотинци от Тихия океан един непознат матрос от кораба „Саратога“ щастливо маха на множеството американци, които посрещат момчетата от фронта на „Тайм Скуеър“. Изведнъж срещу младия матрос се появява непозната млада жена. Излязла от близката аптека, за да махне на войниците. Срещата им с матроса се превръща в най-популярната снимка от Втората световна война наречена „Целувката“. Фотографът Алфред Айзенстед казва – „Когато се прегърнаха, ме хвана ток. Целувката просто беше логичен завършек“.

През 1994 г. Италия излиза срещу Бразилия в най-емоционалния финал от много време насам. Отборите не могат да се победят повече от 120 минути. Идват дузпите. Гениалният Роберто Баджо застава зад топката, за да изпълни най-важната дузпа в живота си. Бие. Не уцелва вратата. Цяла Бразилия ликува. Цяла Италия замира. Баджо е вцепенен и в истеричен унес. Плачещите му съотборници се доближават до него и го прегръщат. Четири години по-късно Баджо пак бие дузпа. Този път не бърка.

След 11.09.2001 г. хората реагираха на терористичните нападения, не както се очакваше – със страх и отчуждение, а напротив. Издигнаха знамената и духа си високо. Прегръщаха се повече от всякога. Познати и непознати. Бейби бумът през 2002 г. дойде съвсем естествено.

Малко след като сестра ми и най-добрата ми приятелка починаха, се натъкнах на съседка във фоайето на моята сграда. Тя никога не каза нито дума; тя просто ме прегърна силно. Никога няма да забравя този мълчалив жест на загриженост и когато се чувствам тъжна, си спомням усещането да бъда прегърнат от нея. Просто задържан.

Аз съм интроверт, така че дългите месеци на Covid-19 вероятно ме засегнаха по-малко от екстровертните ми приятели, но нещото, което ми липсваше най-много, беше да прегръщам хората. Проучване от Великобритания показа, че прегръщането на някого е номер 4 в списъка с най-пропуснати дейности на участниците. Дори след като строгата изолация приключи, мина известно време, преди аз и повечето ми приятели да се почувстваме в безопасност да се прегръщаме за здравей и сбогом.

Докосването е едно от онези действия с две остриета, които могат да бъдат подходящи или неподходящи, така че е по-безопасно просто да държим ръцете си до себе си. Някога прегръщането на колеги на работното място беше стандартна практика, особено ако не сме ги виждали от известно време. Сега работните места са зони без докосване по основателни причини. И така, прегръщаме ли се или не? Дали прегръдката е успокояваща или не зависи от това кой кого е прегърнал, къде и защо.

Професионална прегръщачка: Лондончанка си изкарва прехраната от прегръдки

Тя печели над 1500 паунда месечно

Столичанката Кристина Линк прегръща хора и печели над 1500 паунда месечно. Нейната история е публикувана от Metro.

30-годишната Кристина Линк нарича себе си професионална прегръщачка. Тя предлага услугите си на тези, които се чувстват самотни и изолирани. Услугите ѝ включват държане на ръка, гладене на косата и прегръдка до три часа наведнъж – всяка сесия струва до £170.

Жената сподели, че дейността й е започнала през 2019 година. Тогава тя преживява раздяла и се опитва да се справи със самотата.
„Прегръщането освобождава хормона на любовта окситоцин, за който е известно, че помага при самота, тревожност и депресия. Проучванията показват, че са необходими поне 20 секунди, за да заработи прегръдката, но обикновено хората се прегръщат само за няколко секунди, така че никога не изпитват пълния ефект“, обясни Линк.

Британката отбеляза, че по време на пандемията търсенето на нейните услуги се е увеличило значително – на хората им липсва общуването и живото присъствието на друг човек наблизо. Към Линк се обръщат и хора, които са срамежливи или се страхуват от физически контакт с другите. Друга категория клиенти са уморени и стресирани след работа.

В процеса на работа британката се сблъсква с факта, че често клиентите се привързват към нея и започват да изпитват романтични чувства, така че трябва да бъде внимателна и ясно да обяснява правилата на взаимодействие. Тя допълни, че целта ѝ е да направи прегръдките достъпни за всички, поради което често прави отстъпки,. 

Майката на Линк не приела веднага новата ѝ работа, тъй като се тревожела за безопасността на дъщеря си. Но с времето тя се успокоила и осъзнала, че заниманието на Кристина ѝ носи удоволствие.

След време Линк си намира партньор – 44-годишният Мат, който я подкрепя и не я осъжда за избраната от нея професия.

Прегръдката е нещо прекрасно. Това е прекрасен подарък за споделяне. Това е страхотен начин да се каже: ‘Грижа ме е.’
Прегръдката съобщава за подкрепа, сигурност, обич, единство и принадлежност.
Прегръдката показва състрадание.
Прегръдката носи наслада.
Прегръдката очарова сетивата.
Прегръдката докосва душата.