1. Слушайте радиостанции от целия свят (кликнете върху снимката, след това завъртете земното кълбо и кликнете на точката със станцията която желаете или напишете страната, радиото или стила музика, които търсите)

2. Сайт на обединения български народ, който дава уникални, без аналог в света, възможности за множество безплатни неща за членовете на общността, осигурявани от приходите от производството, услугите, продажбите и другите дейности (подаръци, биопродукти, целогодишно осигуряване на закуска, обяд, вечеря и др. по избор или много други неща описани подробно в сайта), много високи доходи, томболи и др., само с членството в общността или работейки в предприятията и за другите обществени дейности, срещу солидно възнаграждение. Дори между пазаруващите от електронния магазин се разпределят приходите от реализираните продажби.

3. Дар лимец!

„Идята е вдъхновена от Учителя Петър Дънов, който ни учи, че житото не бива да се купува и продава, то е една свещена храна.
Чрез тази инициатива се стараем да дадем пример как хлябът и житото могат да се споделям даром и така да бъдат много по-ценни за всички нас. Лимецът – житото е една от най-чистите, лечебни и свещени храни. Важно е повече хора да могат да си позволят да се хранят или отглеждат Лимец, за да имат добро здраве. Затова започнахме през 2012 г. да отглеждаме това древно Жито и да го даряваме.
По ранна пролет изпращаме на хиляди хора даром пликчета с Лимец, за да излекуват и обновят телата си. Другото време за по-масово споделяне на ДарЛимец е за сеитба през есента, когато даряваме семенцата, за да може все повече хора да отглеждат това лечебно жито и то да се възроди и умножи.
ДарЛимецът, който отглеждаме, НЕ Е за продаване. Той е сят на ръце по висок идеал в различните райони на Рила, Родопа, Пирин, Стара планина, Витоша и т.н. Част от него е събиран клас по клас, с голи ръце на доброволци и свойствата му са силно лечебни. Засяваме го с песни, молитви, светли мисли и намерения.
Лимецът, който произвеждаме, никога не се е купувал и продавал, като това е в основата на нашата инициатива и се надяваме винаги да остане така.
Това дело не е подпомагано от никакви европейски проекти, субсидии или организации. Всичко вложено до момента е от личните средства и подкрепата на доброволци и общия труд по отглеждането, транспортирането и лющенето на лимеца.
Има няколко начина човек да се включи в добруването с ДарЛимец. Всичкото семе за отглеждане се дарява. като е желателно, за да продължим доброто начинание и да умножим и възродим древното Жито да даряваме поне 50% от реколтата, която ще пожънем след това.
Всеки, който е получил ДарЛимец за засяване, поема отговорност пред Вселената и дава честната си дума, че ще дари след това поне 50% от реколтата. По този начин доброто ще продължи да се умножава. Ако в близкия район има желаещи, които желаят да отглеждат Лимец, то те ще бъдат пренасочени към вас за да им дадете дарените семена.
ДарЛимецът, който, доброволците отглеждаме е само за 100% даряване и НЕ Е за продаване. Той е сят на ръце по висок идеал и свойствата му са силно лечебни, затова трябва да осъзнаваме колко ценно е всяко зърно от него. ДарЛимецът се отглежда, за да може възможно най-много хора да получат поне по малка доза, с която да се пречистват и лекуват, чрез Житен Пост, или за да се дарява като семе на хора, които желаят да го отглеждат и даряват с цел древното жито да се разпространи и доброто дело да се умножи.

Колективното отглеждане е лесен и евтин начин, за да си произвеждате лимец.
Как се случва?
Първо търсим на удобно място из страната голяма нива (десетки, стотици или хиляди декари), която да ни бъде предоставена възможно най-изгодно. Когато нивата е голяма, тогава разходите за обработването й са значително по-малки отколкото да си отгледате дори на ваша земя лимецът. След това всеки, който желае да си отглежда лимец е добре дошъл да се присъедини на тази нива, като всеки си поема разходите по обработването на парчето земя, което желае да си засее. Семето го даряваме, като идеята е след това човек да дари поне 50% от реколтата си, за да може доброто дело да продължи и други хора да получат даром семена, и да започнат да си отглеждат лимец.
По този начин човек не само, че спестява от разходите за обработването на земята и лимеца, но и не му се налага да прави голяма първоначална инвестиция за закупуване на семето. Също така ако няма опит в отглеждането на лимец, това е добър начин да придобие такъв, като работим заедно със съидейници.
Пример за колективно отглеждане е голямата 800дка. нива до Пловдив (с.Царацово), която засяхме през 2013. Събраха се към 200 човека, които се присъединиха заедно да си отглеждат лимец. Разходите за 1 декар бяха 43 лв., като в тази цена беше включено всичкото обработване на земята, наема на земята, както и жътвата с комбайн. през годините сумата за разходи се е променяла.
Какво е нужно да си носите … Подходящи дрехи и обувки (като за нива), гумени ботуши ~ ако е имало скоро дъждове, земята ще се е напоила с вода и може да е кално, шапка ~ ако е слънчево (тъй като сеитбата ще е цял ден и може да стане по-топличко), храна и вода, кофа По време на сеитбата всеки държи кофа, в която се изсипва лимец. Тя е в едната му ръка, а с другата взима зърна и ги разпръсква върху земята. Имаме налични определено количество кофи, но има вероятност ако се присъединят повече хора на сеитбата, да не достигнат бройките, така че ако имате възможност е добре да донесете (за всеки случай) една или повече. Добре е кофата да е с вместимост към 3-5 кг, но може и с други размери, стига да ви е удобно да я държите.“

4. Най-добрият сайт в света за желаещите да се занимават с МЛМ, който осигурява, не само основните големи печалби и многобройни бонуси, а и редица допълнително приходи, подаръци и томболи с най-големи награди. Предоставяне на безплатен личен електронен магазин и обучение. На жеалещите да продават продуктите в свой физически магазин, офис, салон и други подходящи помещения, се предлагат и допълнителни отстъпки и помощ.
А за обикновените клиенти се предоставят постоянни промоции, подаръци и безплатна доставка.

 

5. Звуково лечение и терапия. Фейсбук стнарица, където можете да поискате помощ и ще откриете много информация за лечебни честоти за лечение на всякакви здравословни проблеми. Разбира се, не винаги могат да се случат чудеса и човек веднага да оздраввее, но има редица свидетелтва за положително въздействие от слушане на лечебните честоти.

6. Статии за прабългарите
Език, произход, история и религия на древните българи

7. Истината за българската история – Интересни статии на Павел Серафимов – SPAROTOK

 

8. ЖИВОТЪТ И УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК
ТОМ ПЪРВИ     ТОМ ВТОРИ    ТОМ ТРЕТИ   (четвърти и пети ги имаме препечатани на хартия)
Ако нещо се счупят горните линкове, може да се прочете и ТУК

Дневникът на една американска метафизична експедиция в Индия, Тибет, Китай и Персия през 1894 – 1899 г.

Приятели, ако искате да научите как Учителите от Изтока могат да се телепортират, да материализират храна от нищото, да лекуват и дори възкресяват мъртвите, да общуват с животните, растенията, просто да вършат същите неща, които е правил Христос, а преди него и Орфей, които май са една и съща личност, прочетете книгата. Нашите предци траките са имали същите умения, но, за съжаление, сме ги изгубили през бурните хилядолетия през които са преминали Балканите. Ще прочетете и за срещите  на членовете на експедицията с Христос и Буда.

От автора

Като се заех да представя живота и учението на Учителите от Далечния Изток, бих искал да изтъкна, че аз бях само един от единадесетте изследователи, които ги посетиха в 1894 година.
През време на нашия престой в продължение на три години и половина, ние влязохме във връзка с Великите Учители от Хималаите. Те ни помогнаха при преводите на ръкописите и това много улесни нашата изследователска работа. Те ни позволиха да участваме в техния интимен живот. Така, ние имахме възможност да наблюдаваме истинските изяви на Великия Закон, показван и разяснен от тях. Ние ги наричахме Учители и това беше естествено за тях име. Този, който живее така, както е описано тук, е достоен за уважение и почит като Учител.
Нашият действителен опит с Учителите е запазен в документи и ръкописи. В годините на експедицията аз мислех, че светът още не е готов за това съобщение. Аз бях независим член на изследователската група и сега публикувам моите бележки под заглавие „Животът и учението на Учителите от Далечния Изток” с мисълта, че читателят може да ги приеме или отхвърли, според своите убеждения, както желае.
Учителите приемат, че Буда е пътя към просветление, но те ясно твърдят, че Христос е просветлението или състоянието на съзнанието, което всички търсим – Христовата светлина на всеки индивид, светлината на всяко дете, което се ражда на този свят.
В тази книга аз не се опитвам да опиша нов култ или религия. Само резюмирам нашата опитност с Учителите, чрез която искам да покажа основните велики истини на тяхното учение.
Тези Учители са разпръснати на голяма територия и тъй като нашето метафизично проучване включваше голяма част от Индия, Тибет, Китай и Персия, не е направен опит да се потвърди истинността на тези опитности.
В нашата група имаше единадесет научно подготвени и практични хора.
По-голямата част от живота си прекарахме в изследователска дейност.
Бяхме свикнали да не приемаме нищо, докато основно не го проверим.
Отидохме скептици, а се върнахме учудени и напълно променени дотолкова, че трима от нас се върнаха обратно, решили да останат докато успеят да се издигнат до такава степен, че да извършат делата и да живеят живот също като този на Учителите.
Хората, които ни помагаха в нашата работа ни помолиха да запазим имената им в тайна, ако решим да публикуваме мемоарите от нашата експедиция. Затова аз ще разкажа само фактите, както се случиха, използвайки доколкото е възможно думите и изразите на хората, които срещнах и с които бях във всекидневна връзка през време на нашето пътуване.
Едно от условията на споразумението ни беше, че ние трябва да приемем като факт всичко, на което бяхме свидетели и не биваше да искаме никакви обяснения, докато не проникнехме основно в работата. Запаметявахме техните думи, живеехме и наблюдавахме ежедневния им живот.
Придружавахме Учителите, но имахме свобода сами да правим своите изводи.
Разрешено ни беше да бъдем с тях колкото желаем, да задаваме каквито желаем въпроси, да правим собствени изводи и да получаваме резултати, и най-после свободно да приемем това, което сме видели като факт или измама.
Не беше направен никакъв опит, за да се повлияе на нашата преценка. Те желаеха ние да бъдем напълно убедени преди да повярваме това, което виждахме и чувахме, Ето защо ще изложа тези случки пред читателите, като ги моля да ги приемат или отхвърлят, както преценят.
В Индия бях, около две години и вършехме обикновената си изследователска работа, когато се срещнахме с Учителя, назован в тази книга с името Емил.

Ето няколко извадки от книгата, за да добиете представа за чудесата разказвани в нея:

По-късно открихме, че Учителите могат да влизат във връзка един с друг моментално чрез предаване на мисълта или както често те наричат това „сила, много по-проницателна от електричеството или от радиото“.
Аз започнах да задавам въпроси и Емил ми показа, че може да повика птиците при себе си и да ги направлява при техния полет. Той можеше да накара цветята и дърветата да му се покланят и дивите животни да идват при него без страх. Той раздели два чакала, които се биеха над трупа на едно по-малко животно, което бяха убили, за да се нахранят. Когато Емил се доближи към тях, те престанаха да се бият и сложиха главите си върху неговите протегнати ръце с пълно доверие, а след това продължиха да се хранят спокойно. Той дори ми подаде едно от тези млади диви животни да подържа в ръцете си. Тогава той ми каза: „Това не е смъртното „аз“, „азът“, който ти виждаш, не е това, което може да върши тези неща. Това е по-истинското, по-дълбокото същество, това е. което вие признавате като Бог, Бог в мене, Бог Всемогъщият, Който работи чрез мене. Той е, Който прави тези неща,
Смъртното мое „аз“ не може да направи нищо. Само тогава, когато се освободя окончателно от външното и оставя истинското „Аз“ да говори и работи, когато оставя да се прояви Великата Божия Любов, само тогава аз мога да върша тези неща, които вие видяхте. Когато чрез вас Божията Любов се излее върху всички неща, страхът изчезва и никаква беда не може да ви се случи.“
По това време всеки ден имах уроци с Емил. Той внезапно се появяваше в моята стая, дори когато бях заключил вратата преди лягане. Отначало неговото появяване ме смущаваше, но скоро разбрах, че той смяташе това като привилегия за мен.
Свикнах с неговите начини на действие и оставях вратата си отворена, за да може той спокойно да влиза и излиза когато пожелае. Това доверие изглежда му харесваше. Аз не можех да разбера всички негови учения и не можех да ги приема напълно. Аз не бях в състояние да възприема напълно онова, което виждах през времето, докато бях на Изток. Бяха необходими години на размисъл, за да мога да разбера дълбоко то значение на живота на тези хора.
Те вършеха работата си без самохвалство и с детска простота. Те знаят, че силата на
любовта ги защитава и я култивират, тогава цялата природа е в любов с тях и ги приютява. Хиляди от обикновените хора годишно загиват от змии и диви животни, обаче тези Учители до такава степен са дали преднина на силата на любовта в себе си, че змиите и дивите зверове не им напакостяват. Понякога те живеят в най-дивите джунгли и се случва да поставят телата си, лягайки пред някое село, за да го защитят от опустоше нията на дивите животни. В такива случи никаква беда не може да сполети жителите и селището. Когато се налага да вървят по вода, минават през огън, пътуват невидими и вършат много други неща, на които сме свикнали да гледаме като на чудеса, извършени само от човек, за когото предполагаме, че притежава свръхестествена сила.
Съществува удивителна прилика между всекидневния живот на тези Учители и живота и учението на Исус от Назарет. Смятало се е за невъзможно човек да може да извлича направо от вселената онова, от което се нуждае всеки ден, да превъзмогне смъртта и уа извършва така наречените чудеса, които Исус извърши, докато беше на земята. Учителите доказват, че всички тези неща са част от техния ежедневен живот. Те си доставят всичко необходимо за всекидневните си нужди направо от вселената, включително храна, облекло и пари. Те дотам са победили смъртта, че много от тях живеейки сега са над 500-годишна възраст. Това е едно окончателно доказателство за техните знания.
В Индия има сравнително малко от тези Учители, а останалите култове са се развили от тяхното учение. Те съзнават, че броят им е малък и че само много малко ученици могат да отидат при тях. В невидимия свят обаче те могат да достигнат неограничен брой и изглежда, че това е от по-голямо значение за живота им да преми нат в невидимия свят и да помагат на всички, които са възприели тяхното учение.
Учението на Емил сложи основата за работата, която ние трябваше да поемем години по-късно при нашата трета експедиция през тези страни, в които живяхме с Учителите в продължение на три години и половина. Пътувахме с тях и наблюдавахме техния ежедневен живот и работа в Далечния Изток.

Пристигнахме в определеното село около 4 часа на петнадесетия ден. Емил беше тук да ни посрещне, както беше обещал Можете ли да си представите нашето учудване? Ние бяхме почти сигурни, че сме дошли по единствения път и то по най-бързия начин за онази страна, без да броим възможностите на куриерите. Те пътуваха на смени ден и нощ. Тук беше човек, както мислехме в доста напреднала възраст, за когото мислехме, че не би могъл по никакъв начин да участва в пътуването от 90 мили за по-малко време, отколкото е необходимо за нас, но въпреки тоВа той беше тук.
Естествено, всички го отрупахме с въпроси, нетърпеливи чаках ме да чуем отговорите му. Ето неговите думи: „Когато отпътува хте, аз ви казах, че ще бъда тук, за да ви посрещна, и ето, аз съм тук. Желая да обърна вашето внимание към факта, че човек, който има власт над себе си, е неограничен в своите възможности, не познава ограниченията на времето и пространството. Човек, който позна ва себе си, не е нужно да се труди изтощително пет дни, защото може да измине всяко разстояние моментално, независимо от дължината му. Само в един миг аз бях в селото, което вие напуснахте преди пет дни. Това, което вие видяхте като мое тяло, още почива там. Вашият сътрудник, когото оставихме в селото, ще ви каже, че преди четири часа аз разговарях с него, твърдейки, че ще дойда да ви посрещна, тъй като вие ще пристигнете тук след около четири часа. Това, което видяхте като мое тяло, е още там и вашият другар продължава да го вижда, въпреки че сега бездейства. Това направих само за да ви покажа, че ние можем да напуснем нашите тела и да ги посрещнем на всяко определено място и във всяко определено време. Двамата, които ви придружават, биха могли да извършат пътуването по същия начин като мен. По този начин вие най-добре ще разберете, че ние сме само обикновени същества от същия произход като вас, че няма никаква мистерия, обаче ние сме развили силите, дадени от Отца, Великият, Всемогъщият, по-пълно, отколкото сте ги развили вие. Тялото ми ще остане там, където е до нощта, тогава аз ще го донеса тук и Вашият другар ще продължи своя път дотук, както направихте вие, и ще пристигне в съответното време. След еднодневна почивка ние ще отпътуваме за едно малко село, един ден път, където, ще престоим една нощ. После ще се върнем тук и ще посрещнем вашия другар, за да чуете неговия доклад. Тази вечер ще се съберем в хижата. Засега довиждане.“

Вечерта, след като се бяхме събрали, Емил без да отваря вратата внезапно се появи между нас и каза: „Вие ме видяхте да се явявам в тази стая, както бихте казали, по магически начин. Нека ви кажа, че това не е никаква магия. Тук има обикновен опит, който вие можете да видите. Вие можете да го наблюдавате и постепенно ще повярвате. Моля, съберете се наоколо така, че да можете да виждате. Имаме малка чаша с вода, която един от вашите хора току-що донесе от извора. Виждате, че малко парченце лед се образува в самия център на водата.
Виждате, че то събира около себе си малко по малко лед, докато всичката вода в чашата замръзне. Какво се е случило? Аз държах централните атоми на водата във всемира, докато те се оформиха. С други думи аз понижих техните трептения, докато те се превърнат в лед, всички останали частици се натрупаха около тях, докато всичката вода се превърна в лед. Вие можете да приложите това към малката чаша, коритото, блатото, езерото, морето, цялата водна маса на земята. Какво ли би се случило? Всичко би замръзнало, нали? С каква цел? Никаква. Вие питате чрез каква власт. Казвам: чрез приложение на един съвършен закон. В такъв случай с каква цел? С никаква, тъй като никакво добро не е постигнато или би могло да се постигне. Ако бих решил да изпълня това докрая, какво би се случило? Реакцията?
За кого? За мене? Аз зная закона и това, което проявявам, се връща към мене тъй вярно, както го проявявам. Следователно аз проявявам само доброто и доброто се връща към мене само като добро. Вие сте готови да видите, че ако постоянствам в процеса на замразяването, студът щеше да въздейства върху мен много преди да бях постигнал целта си и аз бих замръзнал, прибирайки жътвата от моето желание.
Докато аз проявявам доброто, вечно ще събирам жътвата на моето добро. Моето появяване в тази стая тази вечер може да се обясни по този начин. В малката стая, в която ме оставихте, аз държах тялото си във вселената чрез повишаването на неговите трептения, докато то се завърне отново във вселената, или както ние казваме, връщайки го към вселената, където всяка субстанция съществува. Тогава чрез моето Аз, чрез моето Христово съзнание държах моето тяло в мисълта, докато неговите трептения бяха понижени и то се оформи тук, в тази стая, и вие можахте да го видите. Има ли тук някаква мистерия? Не използвам ли силите или закона, даден ми от Отец чрез възлюбения Син? Не е ли този син и за цялото човечество? Къде лежи мистерията? Няма никаква мистерия.

Може би вие сте чули за нашето вярване, че Исус е получил своето ранно обучение между нас. Може би някои от вас вярват в това. Нека бъде така, както е.
Има ли значение дали Неговото обучение е дадено от нас или е пряко откровение от Бога, единственият източник, където всички неща действително съществуват?
Зашото ако една идея от Божествения разум е била докосната от един човек и отпратена чрез изказаното слово, не може ли един или всички пак да докоснат идеята във Вселената? Защото, ако човек е докоснал идеята и я е разпространил, не следва от това, че тя е негово специално притежание.
Ако той би я присвоил и задържал, как би могъл да се поучи? За да получим повече, ние трябва да раздадем това, което сме получили. Ако ние задържим това, което сме получили, ще последва застой и ние ще бъдем като колелото, което произвежда сила от водата и внезапно по своя воля започва да държи водата, която използва. Скоро греблата му ще бъдат препълнени със застояла вода. Само когато се даде възможност на водата да изтича свободно, само тогава колелото може да създава сила. Точно така е и с човека. Когато той възприеме Божиите идеи, той трябва да ги раздава, за да се облагодетелства от тях. Той трябва да позволи на всички да правят същото, за да могат те да растат и се развиват, както той расте и се развива.
Аз съм на мнение, че това, което Исус учеше, дойде до Него като пряко откровение от Бога, както то без съмнение е дошло от нашите Велики Учители. Не са ли всичките неща от Бога и каквото един човек може да направи не могат ли всички да го направят? Ние вярваме, че вие ще бъдете убедени, че Бог е винаги готов да се открие на всички човеци, както Той се откри на Исуса и на другите. Единственото необходимо условие е всеки един да живее и да позволи на Бог да се прояви. Ние искрено вярваме, че всички хора са сътво рени еднакво, че всички човеци са един човек, че великите дела, извършени от Христа могат и ще бъдат вършени от всички.
Вие ще видите, че няма нищо мистериозно около тези дела. Мистерията е само в човешкото разбиране за тях.
Ние напълно разбираме, че вие сте дошли при нас с умове малко или повече скептични. Вярваме, че ще живеете при нас и ще ни опознаете такива, каквито сме.
Нашата работа и постигнатите резултати на вас оставяме да ги възприемете или отречете, както желаете.“

Вие, които видяхте какво беше извършено тук, не вярвате на вашите очи, Не ви упреквам. Долавям мисълта на някои от вас, че това е хипнотизъм. Мои братя, има ли някой тука, който чувства, че няма силата да упражни всяка дадена от Бога способност, която беше видял осъществена тази вечер? Мислите ли за момент, че аз контролирам по някакъв начин вашата мисъл или зрение? Мислите ли, че ако бих желал, бих могъл да направя хипнотична магия на някой или на всички вас, нима всички вие не видяхте? Не е ли писано във вашата Велика Книга, че Христос влезе в стаята през затворена врата. Той само влезе, както и аз направих. Мислите ли за момент, че Исус Великият Господ и Учител се нуждае по някакъв начин да хипнотизира? Той използва своята собствена, дадена му от Бога сила, така както аз направих тази вечер.
Нека кажа, че аз не направих нищо освен това, което може всеки да прави. Не само вие, но и всяко дете сега или родено някъде в този Всемир или на този свят, има същата сила да направи точно това, което вие видяхте, че се извърши тази вечер, желая добре да ви изясня това. Нека също ви кажа, че вие сте индивиди, че вие не сте личности, че вие сте свободни воли, не автомати. Исус не се нуждае да хипнотизира. Ние също не се нуждаем да хипнотизираме. Съмня вайте се, колкото
искате, докато напълно се уверите в нашата честност. Отстранете временно идеята за хипнотизъм или най-малко я оставете пасивна, докато навлезете по-дълбоко в работа та. Всичко, което искаме, това е да бъдете с будна мисъл.“

Влязохме в малко село с около 200 жители половин час преди залез слънце и като се разбра, че Жаст е с нас, всеки селянин – стар и млад и всяко домашно животно дойде да ни поздрави. Докато бяхме обект на повече или по-малко любопитство, веднага се забеляза, че Жаст е центърът на интереса, поздравяван от всички с най-голямо уважение. След няколко минути той каза нещо на селяните и всички, с изключение на неколцина, се върнаха към своите обикновени задължения.
Жаст се обърна към нас и попита дали не бихме желали да отидем с него, докато лагерът се приготовляваше за нощуване. Пет души от нашата група казаха, че са уморени от дневното пътуване и желаят да си починат. Останалите от нас последваха Жаст и група селяни към отдалечената страна на сечището, което заобикаляше селото. След като прекосихме сечището, ние изминахме едно късо разстояние в джунглата, когато се натъкнахме на човешка фигура, лежаща на земята като че ли мъртва – това беше първото ни впечатление. Когато я разгледахме се оказа, че почиващият даваше вид повече на спокойно заспал човек, отколкото на мъртъв.
Ние стояхме втренчени като че ли бяхме приковани, защото видяхме, че лежащият човек на земята беше Жаст. Изведнъж, когато Жаст отиде към човешката фигура, тя се съживи и се изправи. Когато фигурата и Жаст стояха лице срещу лице за момент нямаше никаква грешка в идентичността. Това беше Жаст. Всички видяхме, че това беше той. Изведнъж тогава Жаст, когото познавахме изчезна и остана само една фигура, стояща пред нас. Всичко това беше извършено в много кратко време, отколкото е възможно да се разкаже и чудото беше, че никой от нас не запита нищо. Петимата, които бяха останали в лагера, дойдоха тичайки без някой от нас да им е дал сигнал. Ние ги попитахме защо идват. Отговорите бяха: „Не знаем. Първото нещо, което осъзнахме беше, че всички бяхме на крак и тичахме към вас. Ние не знаем защо го направихме. Никой от нас не си спомня някакъв сигнал.
Разбрахме, че тичаме по посока към вас преди някой от нас да беше осъзнал какво върши.“
Аз едва сега започвам да разбирам значението на думите: „Ти трябва да се родиш отново.“ Колко верни думи.
Оставям читателя да си представи нашата изненада или обърканост. Тук беше човек, с когото ние бяхме във всекидневен контакт и от когото бяхме обслужвани всеки ден, който беше способен да положи тялото си за защита на другите а продължава да служи все така умело. Можеше ли друго да се направи, освен да се припомни: „Този, който е най-великият между вас ще бъде слуга и ще служи.“
Мислех, че няма никой велик между нас, но от този момент изчезна всеки страх от смъртта. Тези хора са свикнали да полагат тялото си в джунглата пред селото, застрашено от грабители и животни и го запазваха от разрушители и диви животни, така както то би се запазило, ако се намира в цивилизована страна.
Очевидно беше, че тялото на Жаст е лежало дълго време там, където го намерихме. Косата беше пораснала дълга и рошава, и в нея се намираше гнездо на малки птички, характерни за тази местност. Птичките бяха построили своето гнездо, отгледали своите малки и заедно с тях бяха отлетели далече, като по този начин даваха непогрешимо доказателство за времето откога тялото е било безжизнено в това положение. Този вид птички са много плахи и напускат гнездата си при най-малкото безпокойство. Построеното гнездо показваше голямата им любов и доверие.
Вълнението беше толкова голямо, че никой от нашия лагер освен Жаст не спа тази вечер. А той спа като дете. Час по час, един или друг от нашата група сядаше и гледаше към мястото, където спеше Жаст. После отново лягаше, казвайки: „Ощипи ме, за да разбера дали действително съм буден.“ Понякога се казваше много по-силен израз.

Тогава Емил продължи: „Това видяхте и повярвахте, но защо не си послужим с по-съвършен закон и да направим по-съвършено нещо или точно това, което вие искате – хляб. Ще видите, че като използваме този по-съвършен или както вие бихте казали, по изкусен закон, аз съм в състояние да си доставя точно това, от което се нуждая -хляб“. Както стояхме смаяни, един голям самун хляб вече беше в неговите ръце и доставката не спря, докато хлябовете пред нас станаха 40, очевидно оставени там от Емил. Той отбеляза: „Вие виждате, че има достатъчно за всички, ако не е достатъчно, могат да се доставят още, докато станат достатъчно и да остане излишък“. Всички ядохме от хляба и той беше вкусен.

В селото, в което отидохме, имаше, целебен храм. Твърди се, че по време на строежа му са произнасяни само думи на Живот, на Любов и на Мир. Днес трептенията в сградата са толкова силни, че всеки болен, преминал през нея, веднага се изцелява. Твърди се още, че думи на Живот, Любов и Мир са използвани и изпращани навън толкова дълго време от този храм и трептенията, произлизащи от тях са толкова силни, че ако се използват нехармонични и несъвършени думи, те ще изгубят силата си. Каза ни се, че това е илюстрация на онова, което става в човека. Ако той упражнява и изпраща думи на Живот, Любов, Хармония, Мир и Съвършенство, в скоро време той не би могъл да продума нищо нехармонично.
Опитахме се да продумаме няколко нехармонични думи и веднага разбрахме, че не сме в състояние да ги произнесем.
Този храм беше местоназначението на онези от групата, които търсеха изцеление.
Обичай е, Учителите, които са от околността да се събират в това село през известни интервали от време за религиозни обряди и инструкции за онези, които искат да се възползват от тази възможност. Храмът е посветен само на изцелението и е отворен за хората по всяко време.
Не винаги е възможно придошлият народ да се доближи до Учителите, затова те насърчават хората да отиват за изцеление в храма. Тази е истината, те да не желаят да изцеляват онези, които отиват само на поклонение. Учителите придружават поклонниците, за да покажат на останалите, че те не са по-различни от самите тях, че всички те имат в себе си дадената им от Бога сила. Предполагам, че чудното преминаване на реката те сториха, за да ни покажат, че както те могат да се издигнат над всяко препятствие, така и ние също трябва да се издигнем над всяко препятствие.

Близките до храма места, по които Учителите оказват помощ, са благоустроени за посетители, прииждат и любопитни, и хора, които не вярват, те обаче не получават никаква помощ. Присъствахме на големи събирания от 200 до 2000 души и всички, които желаеха да се изцелят, биваха изцелявани.
Мнозина от тях ни казваха, че са били излекувани като мълчаливо са желаели това. Имахме възможността да наблюдаваме голям брой от онези, които бяха излекувани през различно време и установихме, че около 10 процента от тези изцеления бяха трайни, докато всички изцеления, получени в храма, бяха трайни.

Ние бяхме свидетели на чудни изцеления. Някои страдащи само преминаваха през храма и биваха изцелявани. Други прекарваха там значително време. Никога не видяхме някой да извършва богослужение. Тъй като вибрациите на изговорените думи бяха толкова силни че всички, които бяха под влиянието им, бяха благословени. Видяхме един мъж, който страдаше от деформация на костите, занесоха го в храма и след един час той беше напълно здрав. После той работи за нашата група 4 месеца.
Друг мъж, който беше загубил пръстите на ръката си, ги получи напълно възстановени.
Малко дете с атрофирани крайници и деформирано тяло беше изцелено за миг и излезе от храма. Случаи от проказа, слепота, глухота и много други болести бяха излекувани. Фактически всички болни, които влизаха в храма, биваха изцелени.
В продължение на година-две можехме да наблюдаваме онези, които бяха изцелени по това време и изцелението им беше трайно. Каза ни се, че ако изцелението не беше трайно и заболяването се повтори, това се дължи на липсата на истинско духовно осъзнаване на индивида.

Отидохме на закуска и разговорът се нарочи към обикновените, ежедневни неща. Бях объркан от удивление. Тука бяха четирима мъже, седнали срещу нас на масата. Имаше един, който беше живял на тази земя преди около 1000 години. Той така е усъвършенствал тялото си, че можеше да го вземе със себе си, където пожелаеше. То беше запазило подвижността и младостта на 35-годишен мъж. Това съвършенство беше завършено за около 2000 години. До него стоеше мъж, който беше петия по ред или пореден потомък на упомената по-горе фамилия. Вторият е живял на тази земя повече от 700 години и неговото тяло ми изглеждаше да не е на повече от 40 години. Те можеха да разговарят с нас също така, както и всички други хора.

Тук беше Емил, който е живял над 500 години и изглеждаше около 40-годишен и Жаст, който беше на около 40 и не показваше никакъв намек за превъзходство на възрастта. Всички разговаряха помежду си като братя без никакъв намек за превъзходство. Бяха любезни, обикновени, добре обосновани и логични във всяка изказана дума, без следа от мистицизъм или мистериозност около себе си. Бяха просто обикновени човешки същества във всекидневното общуване помежду си.

Въпреки всичко, аз едва можах да разбера, че всичко това не беше сън.

Емил бързо пристъпи напред, поздрави я и ни запозна с нея. Това беше неговата сестра. Тя ни се усмихна и ни попита дали не беше смутила нашите мечти.

Ние седнахме, и скоро разговорът се пренесе във възпоминанията на нейните прераждания. Тя имаше трима сина и дъщеря, които са били повишени в работата.

Тя каза, че двамата най-млади, бяха винаги с нея.

Попитахме дали можем да ги видим. Тя отговори, че можеха да дойдат още

тази вечер. Веднага се появиха мъжка и женска фигура. Те поздравиха своите чичо и майка. След това пристъпиха напред, за да ни бъдат представени. Синът беше висок, строен, мъжествен и ние го приехме за 30-годишен. Дъщерята беше по-ниска, но с много изящни черти. Тя бе фина, добре сложена девойка, за която предположихме, че е наоколо 20 години. По-късно научихме, чесинът е на 115, а дъщерята на 128 години.

…След като нашите приятели ни казаха лека нощ, останахме сами да се учудваме на факта, че нито един от тях, не беше по-млад от 100 години, а майката беше на над 700 години. Шестстотин години тя беше живяла на земята със своето физическо тяло. Въпреки този факт всички бяха така жизнени, с весели сърца, като че ли бяха двадесетгодишни и нищо не беше ги променило. Изглеждаха наши връстници. Преди да се разделим тази вечер те ни казаха, че на следващата вечер в къщата ще се състои голямо събиране, на което сме поканени и ние.

Вечерта, когато бяхме привършили нашата работа, бяхме поканени да отидем в къщата на вечеря. Когато влязохме, намерихме около 300 човека – мъже, жени и деца, седнали на дълги маси.

За нас имаше запазени места на една от крайните маси, така че можехме да гледаме по цялото продължение на стаята. Масите бяха застлани с бели ленени покривки и подредени върху тях порцеланови сервизи и сребърни прибори като за истински банкет.

След като бяхме седнали, за 20 минути настъпи дълбока тишина. В миг бледа светлина изпълни стаята. Светлината ставаше все по-силна и по-силна докато цялата стая се освети и заблестя, като че ли дотогава хиляди запалени лампи изкусно са били скрити и постепенно се откриваха за присъстващите. По-късно научихме, че в селото няма електрическо осветление. След като светлината се появи, тишината продължи още около 15 минути. Внезапно тогава, като че ли се появи мъгла и ние доловихме шумолене, подобно на шума от криле, което бяхме чули предишната вечер, когато майката на Емил се появи между нас. Мъглата се проясни. В стаята на различни места стояха майката на Емил, други девет мъже и три жени.

Няма думи, с които може да се опише лъчезарната красота на тази картина.

Като казвам, че те се появиха като множество ангели, въпреки че нямаха крила, не преувеличавам. За миг те стояха неподвижно. Всички наведоха главите си и зачакаха. В миг се чу музика от невидим хор. Аз бях слушал за небесни гласове, но никога до тази нощ не ги бях чувал. Новодошлите се настаниха около масата.

Движенията им не издаваха никакъв шум.

След като всички бяха седнали, за известно време настъпи тишина. След това запяха. Стаята се изпълни с жизнерадостна, волна песен, водена от тридесет и седемте, които се бяха появили. Когато това свърши, дамата на челното място на нашата маса стана и простря своите ръце. Върху тях се появи малък самун хляб около 2 инча широк и около 40 инча дълъг. Тогава всеки един от другите тридесет и шест станаха, пристъпиха напред и получиха подобен хляб от нейните ръце. Те минаха около всички маси и дадоха на всеки една порция от хляба. Нашата дама мина наоколо и даде на всеки един парче от своя хляб.

Когато подаде на всеки един от нас порция, тя каза: „Не знаете ли, че Христос живее вътре във вас и във всичко? Не знаете ли, че вашето тяло е чисто, съвършено, младо и вечно красиво. Божествено! Не знаете ли, че Бог ви е сътворил по свой точен образ и подобие и ви даде власт над всичко? Вие самите сте винаги Христови, съвършения Божи Син, Еднородният Божи Син, у Когото е благоволението на Бога

Отца. Вие сте чисти, съвършени, святи, Божествени едно с Бога, всички сте добри.

Всяко дете има право да претендира за тази синовност, тази Божественост“.

Когато всички бяха получили порцията, тя се завърна на своето място и хлябът имаше същата дължина и големина, такъв, какъвто беше, когато се отчупи първото парче от него. .

…По това време бяхме поканени да използваме дома на една от забележителните жени, която живееше в това село и която бяхме срещнали преди.

Чувствахме се удобно настанени и не беше необходимо да я безпокоим. Тя настояваше, че това няма да бъде безпокойство. Така ние се настанихме в нейната къща с багажа и тя стана наш дом през остатъка на нашия престой. Никога няма да забравя първата ни среща с тази жена. Срещнахме се в малко градче близо до границата. Когато тя ни беше представена ние помислихме, че това е 18-годишна красавица. Може да си представите каква беше нашата изненада, когато ни казаха,  че тя е на 400 години и е една от любимките на Учителите. Целият й живот беше прекаран в работа.

Имахме възможност да потвърждаваме всичко, което те ни казаха относно своята възраст чрез ръкописи, които не можеха да бъдат опровергани повече, отколкото нашите документи за самоличност.

Приятелят ни спря да говори. За около пет минути настъпи дълбоко мълчание.

Тогава стаята бе огряна от великолепна светлина, каквато не бяхме виждали преди.

Чухме глас. Отначало се чуваше много отдалеч и неясно. След като вниманието ни бе привлечено от Него, мислите се обърнаха също към Него, гласът стана много ясен и прозвуча като камбанен звън.

Един от нашата група попита: „Кой говори?“

Ръководителят ни отговори: „Мълчете! Нашият скъп Учител Исус говори.“

Тогава Той каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Нямах намерение да внушавам на човечеството мисълта, че Аз съм единствената светлина. Всички, които са били водени от Духа на Бога, са синове Божии. Когато казах: „Аз съм съвършеният син, единственият рожден син на Бога, от когото Бащата е много доволен“. Аз имах намерение да предам на цялото човечество мисълта, че едно от Божиите деца видя, разбра и Претендира за своята божественост. Видя, че то живя, движи се и цялото му същество бе в Бога, Великия Баща — Майка, първопричината на всички неща.

Виждайки това, то изрече, че е Христос, единственият рожден син на Бога и с искрено сърце и непоколебим ум в живота, стана такъв, какъвто казваше, че е. С очи съсредоточени в този идеал, то изпълни с Него цялото си тяло и търсената цел беше постигната.

Причината, заради която толкова дълго време не са Ме виждали е тази, че са Ме поставяли върху олтар и са Ме издигнали до непостижимото. Те Ме бяха заобиколили с чудеса и мистерии. И още, те Ме поставиха далече от обикновените хора, които обичам много. Обичам ги с неизказана любов. Аз не съм се оттеглил от тях, те се оттеглиха от

Мене. Те сложиха завеси, стени и прегради, посредници и изображения — Мои и на онези, които са много близки и скъпи за мен. Те Ме заобиколиха с мит и бяха отстранени толкова далеч, че не знаеха как да се доближат до Мен. Те се молят на скъпата ми Майка и на тези, които Ме заобикалят, и по този начин ни държат в човешката си мисъл. Ахо наистина ни бяха познали каквито сме, биха искали и биха могли да се ръкуват с нас, така както вие говорите сега. Искаме много целият свят да знае това. Никога не сме били по-различни от това, както ни виждате.

Толкова дълго време Ни Заобикаляхте с тайнственост, че хората започнаха да стават все по-недоверчиви и да се съмняват в нас. Колкото повече творите образи и идоли и Ни заобикаляте със смърт, толкова повече ни правите недостижими чрез тях, толкова по-дълбоко ще бъде съмнението и сянката и все по-трудно те ще могат да бъдат преодолени. Ако смело стиснете ръцете Ни и кажете: „Аз ви познавам“, тогава всички бихте Ни видели и познали, както се виждате и познавате помежду си. Никаква тайнственост не Ни заобикаля, нито пък онези, които обичаме, защото обичаме целия свят.

Мнозина виждат само тази част от моя живот, която завърши на кръста, като забравят, че по-голяма част е, какъвто съм сега. Забравят напълно, че човек продължава да живее дори след това, което изглежда като насилствена смърт. Животът не може да бъде унищожен. Той продължава. Живот, изживян добре, никога не се изражда, не преминава. Дори плътта може да бъде обезсмъртена така, че никога да не се промени.

В скъпия Пилат, който си изми ръцете и каза: „Махнете го и го разпнете сами“, Аз не виждам никаква вина. Колко малко знаеше той за историята, която правеше или предсказанията, които изпълняваше. Той заедно с тълпата страда много повече, отколкото аз страдах. Всичко това е минало, забравено и простено и вие можете да ни видите тук заедно на едно място.“

Две фигури излязоха напред, Исус Ги прегърна и като постави ръка на рамото на единия, каза: „Този скъп брат беше през целия път с Мене. Докато този, (сочейки втория), мина по много повече пътеки, преди да се отворят очите му. Но когато съвсем се отвориха, той дойде бързо. Той също е тук и Ние го обичаме със същата обич, с която обичаме всички останали.“

Тогава една фигура излезе бавно и за минута застана пред нас. Исус простря към нея ръце и каза:

„Скъпи, Пилате!“ — нямаше грешка, последва другарска прегръдка. „Тогава Пилат каза: „Аз се мъчих и страдах. Преживях много тежки години след присъдата, която произнесох толкова леко онзи ден, когато отхвърлих от себе си отговорността. Малцина от нас, докато сме в живота, осъзнаваме ненужния товар, който стоварваме върху другите, опитвайки се да отхвърлим отговорността от себе си.

Само, когато очите ни се отворят, разбираме, че колкото повече се опитваме да отхвърлим от себе си нашия товар и го стоварваме върху другите, толкова по-тежък става той върху самите нас. Минаха много тежки години, докато очите ми се отвориха за тази истина, но как съм се радвал само в деня на отварянето им!“

Тогава екна песента на невидим хор и мелодията й надмина всичко, което би могло да бъде описано.

В една от паузите Исус излезе напред и каза: „Учудва ли ви, че аз отдавна съм простил на тези, които ме приковаха на кръста? Защо тогава всички не прощават, както аз простих? Аз простих напълно, когато казах: „Свършено е!“ Защо не ме виждате такъв, какъвто съм, не разпнат на кръста, а издигнал се над всичко смъртно?“

Невидимият хор продължи: „Привет на всички, привет вам, синове Божии! Привет, привет и славете Го! Царството Му продължава вечно между хората. Виж, Бог е винаги с тебе!“

Докато невидимите хористи пееха, думите изпъкваха в релефни букви върху стените на стаята. Това не беше далечна, мъглива, почти невидима картина, нито се изпълняваше на сцена, далече от нас. Всичко ставаше в стаята, ние говорехме с тях и ги фотографирахме. Те бяха между нас и ние около тях. Единствената разлика, която бихме могли да установим между тях и себе си, бе особената светлина около тях и това бе източникът на светлина в стаята. Нямаше никакви сенки. Струваше ни се, че плътта им беше от особено полупрозрачно естество, защото докато се докосвахме до тях или стискахме ръцете им, тя изглеждаше като алабастър. Тя излъчваше топлина и тази топлина проникваше във всичко, което беше наоколо. Дори, когато излязоха, стаята запази същата светлина и топлина. Всеки, влязъл след това в тази стая, го забелязваше.

Един ден, скоро след това, групата ни се беше събрала в стаята. Разговаряхме за атмосферата от вечерта, която се беше съхранила в нея. Тогава ръко водителят ни отбеляза: „Грандиозно е!“ Той изрази чувствата на всички ни и повече за това не говорехме.

Когато същата есен се върнахме в храма, стаята изглеждаше като светилище и ние прекарахме много часове в нея. Онази вечер групата ни изчака, докато гостите излязоха от стаята. Когато Пилат тръгваше, даде знак на нашия ръководител да се присъединим към него и заслизахме един по един по стълбата към долната стая, през коридора към цепнатината. Отидохме в селото, в дома, където живеехме и всички говорихме до полунощ. В края на вечерта се разотидохме спокойно, както всеки път преди сън, сякаш тази среща бе съвсем обикновена. След като гостите си отидоха, ние се събрахме около нашата домакиня и всеки поотделно й стисна ръка, за да й благодари за забележителната вечер, която изживяхме. Един от групата, рече: „Единственият начин да изкажа мислите и чувствата си е да кажа, че моят обикновен човешки възглед бе напълно разклатен.“ Изглежда, че той натисна ключа, който трябваше да задействува мислите на всички ни. Аз се стараех да не издавам на глас мислите и чувствата си, дори когато се опитвах да ги запиша. Интерпретацията на събитията оставям на читателя. След като домакинята се оттегли не продумахме нито дума. Всеки от нас изглежда чувствуваше, че пред него се е открил съвършено нов свят.

На следващата сутрин, на закуска, запитахме на шата домакиня и узнахме, че е обикновен случай Исус да дойде по този начин. Тя каза, че Той идвал често и се присъединявал към тяхната работа, когато изцелявали. След закуската разбрахме, че тя с още две жени ще ни придружи до храма. Когато тръгнахме към групата се присъединиха двама мъже. Единият каза на хазяйката ни, че има болно дете в селото и то пита за нея. Ние последвахме мъжете в дома, където беше детето. Заварихме го в тежко състояние. Нашата домакиня мина напред и простря ръцете си. Майката постави детето в ръцете й, моментално лицето му се проясни. За миг то се сгуши и след няколко минути заспа дълбоко. Нашата домакиня върна детето на майката и ние продължихме към храма. По пътя тя отбеляза: „За тези мили хора щеше да е по-добре да вършеха тази работа сами, отколкото да разчитат на нас. Те ни ви кат едва, когато се случи нещо неочаквано лошо. Добре е, че ни викат, но това ги прави неуверени в себе си. Ние бихме предпочели да ги видим самоуверени, но те всеки път са като деца.“

Ден след ден, в продължение на два месеца, със стария човек като инструктор, ние отдадохме цялото си внимание на една серия скрижали, които се отнасяха само до личности, символи и техните местонахождения, проекти и значения.

Една ранна утрин през март отидохме в стаята на храма, както обикновено и намерихме стария господин да лежи на кушетката, като заспал. Един от нашата група го доближи и сложи ръка на рамото му, за да го събуди, но изведнъж се отдръпна и извика: „Той не диша, мисля, че е умрял.“ Всички се събрахме около кушетката. Бяхме толкова погълнати от мисълта за смъртта на този човек, че не бяхме чули някой да влиза. Дойдохме на себе си от унеса, едва когато чухме глас, който каза: „Добро утро“.

Обърнахме се към врата – там стоеше Емил. Всички бяхме стреснати. Стояхме като онемели. Предполагах ме, че Емил се намира на хиляди мили разстояние от нас и внезапната му поява ни уплаши. Преди да дойдем на себе си, той се приближи и се ръкува с всеки от нас.

След минута той се доближи до кушетката, на която лежеше възрастният човек.

Поставяйки ръце на челото му, той каза: „Тук лежи един скъп наш брат, който напусна този свят, но не успя да завърши работата си между нас. Както един от вашите поети беше казал: „…той се загърна с наметалото и легна за приятни сънища.“ С други думи, вие го признахте за умрял. Първата ви мисъл бе да намерите гробар и ковчег, за да скриете човека, частта от него, която ще се разпадне.

Скъпи приятели, моля да помислите за момент. На кого говореше.Исус, когато каза:

„Отче, благодаря Ти, че ме чу.“ Той не говореше на външното Аз, на черупката. Той призоваваше и възхваляваше вът решното Аз, Безкрая, Всичкочуващия, Всичкознаещия,

Всичковиждащия, Великия, Вездесъщ и Могъщ Бог. Не видяхте ли накъде бяха обърнати очите на Христа, когато стоеше до гроба на Лазара? Погледна ли Той като вас в гроба и видя ли умрелия, разлагащ се Лазар? Докато вашият поглед беше върху умрелия, Той държеше взора си върху живия, единствено създадения от Бога.

Погледът Му бе насочен върху непроменяемия, вечния, вездесъщия Живот. Този Живот превишава всичко. Сега с нашия взор, отправен непоколебимо към вечно присъствуващия Бог, ние можем да видим завършената Му работа.

Тук лежи скъп брат, който никога не разчиташе напълно на Бога, а продължаваше със собствени сили, докато стигна до такова състояние, че стори грешката, която толкова много хора правят днес — грешката, която днес виждате като смърт. Тази мила ду ша не беше в състояние да изостави всички съмнения и страх. Тя се осланяше на собствената си сила и не успя да завърши работата, която започна. Ако го оставим така, тялото му ще се разложи и той отново ще бъде изпратен да довърши човешката си задача, която е почти завършена. Остава толкова малко, че ние можем да му помогнем да я завърши и смятаме това за голяма привилегия.

Вие попитахте, дали той може отново да бъде събуден в пълно съзнание. Да, може, както и всички други, които заминаха като него. Въпреки, че е заминал, както го виждате, ние които сме споделяли част от неговия живот, можем да му помогнем и той ще бъде в състояние бързо да разбере как да задържи своето тяло със себе си. Не е необходимо да се остави тялото на така наречената „смърт“ и разлагане, дори когато видимо е сторил голяма грешка.“

Тук говорещият спря и за момент изглеждаше потънал в дълбок размисъл. В стаята бързо влязоха четирима от нашите приятели от селото. Те застанаха в мълчание, изпаднали сякаш също в дълбок размисъл. Двама от тях простряха ръцете си и ни дадоха знак да се присъединим. Ние пристъпихме близо до тях и двамата хванаха за ръце двама от нашата група. След това всички ние се хванахме за ръце, докато кръгът се затвори.Така обградихме лежащата фигура на заминалия. Докато стояхме в мълчание, светлината в стаята стана по-силна. Обърнахме се – Исус и Пилат стояха на няколко крачки. Те приближиха и се присъединиха към нас.

Отново настъпи дълбока тишина. Тогава Исус пристъпи към кушетката, простря двете Си ръце и каза: „Скъпи мои, ще прекрачите ли през воала на смъртта за момент, заедно с мен? Тя не е забранена зона, както си мислите. Ако само прекрачите, както ние го сторихме и погледнете от другата страна, ще видите, че тя съществува само в мислите ви. Там има живот, който не се различава от този тук.“

Той за момент застана с протегнати ръце: „Скъпи приятелю и брат, ти си с нас и ние с тебе, и всички сме едно с Бога. Възвишената чистота, спокойствие и хармония на Бога заобикаля, обгръща и обогатява всички ни. Това съвършенство се демонстрира пред тебе, скъпи ми, тъй че можеш да станеш и бъдеш приет от твоя Бог. Ти виждаш и знаеш, че Той не е прах от прахта и пепел от пепелта, но Той е Живот, чист Живот, вечен Живот. Не е необходимо тялото ти да бъде оставено да гние. Ти сега съзнаваш славата на Царството, от което идваш. Сега можеш да станеш и да отидеш при твоя Отец.“

Чу се възглас: „Здравей, здравей, новородений, възкръсналий Боже, Христос между човеците.“

Скъпи читателю, думите са само пародия, кога то простосмъртният се опитва да опише красотата и чистотата на светлината, която изпълни стаята. Когато лежащата до този момент фигура стана, светлината сякаш проникна във всеки предмет, без да хвърля сянка. Стените се отдалечиха и станаха прозрачни, сякаш гледахме в безкрайното пространство — красота, която не може да се опише. В този момент знаехме, че не стоим пред. смъртта, а напротив — пред Вечния Живот. Живот неописуемо величествен, който никога не изчезва и продължава вечно.

Какво можахме да сторим ние смъртните, освен да стоим изумени. Докато изтичаха тези няколко минути, временно бяхме отнесени далече зад жизнерадостната представа за небето и красотата на видяното. Не, това не беше сън, а действителност. Тази действителност може да бъде по-велика, отколкото всеки сън. Имахме привилегията да погледнем през и зад завесата.

Красотата и спокойствието на картината и голямата вяра, която вече имахме в нашите приятели, ни пренесе този ден лесно през преградата и днес тази преграда ни е съвсем ясна. При това по друг начин ни беше пояснено, че всеки за себе си първо трябва да преодолее преградите, за да види красотата зад тях.

Белезите на старостта бяха изчезнали от нашия приятел, а за нас той бе възкръснал от мъртвите. След минута започна да говори. Словата му бяха като към приятели. В спомените ми те изпъкват като златни букви върху скрижал (ръкопис). Гласът му беше звучен, тембърът ясен, а дълбочината на тона вдъхваше искреност и сила.

Не бяхме изминали голямо разстояние, когато едно бедно облечено дете се отдели от тълпата, която се бе събрала и попита на местен език дали може да говори с майката на Емил. Старейшината го изтика настрани безцеремонно, като каза че не можем да бъдем обезпокоявани от такива като него. Майката на Емил хвана ръцете ни и тримата излязохме от редицата, за да чуем какво ще каже момиченцето. Като направихме това, домакинята ни се подвоуми и също излезе от редицата. Цялата компания спря. Майката на Емил каза на старейшината, че би желала останалите да продължат и да приготвят трапезата, а през това време ние със сигурност ще дойдем.

Междувременно тя държеше ръцете на момиченцето в своите, когато компанията тръгна, тя коленичи и слагайки ръцете на раменете на момиченцето попита: „Мила моя, какво мога да сторя за тебе?“ Тя узна, че братчето на момиченцето било паднало същия следобед и всички мислели че гръбнакът му е счупен. Детето молеше дамата да дойде с него, за да види дали може да помогне, тъй като малкото имало силни болки.

Майката на Емил стана, обясни ни по ложението и каза да продължим, а тя ще отиде при детето и ще дойде по-късно. Водачът ни каза, че ако тя разреши, той може да я придружи. Майката на Емил покани всички да отидем, така че ние завихме и последвахме нея и момиченцето. Докато те вървяха хванати ръка за ръка, детето подскачаше от радост.

Когато стигнахме вратата, видяхме, че къщата беше само барака от кал, от най-бедняшките. Майка та на Емил трябва да е разбрала мислите ни, защото каза:

„Въпреки, че е къщурка, в нея туптят горещи сърца.“ В този момент вратата се отвори, груб мъжки глас заговори и ние влязохме. Ако колибата изглеждаше жалка отвън, отвътре тя беше двойно по-жалка. Тя едва ни побра, когато се наблъскахме вътре, а таванът бе толкова нисък, че не можехме да стоим прави. Слаба светлина гореше и хвърляше странни отблясъци върху лицата на бащата и майката, изправени сред своята беднотия.

В най-отдалечения ъгъл, върху нечиста слама и отвратителни миришещи парцали лежеше момче, не по-голямо от пет години с изопнато и бледо като пепел лице.

Момиченцето коленичи до него, държейки лицето му с двете си ръце, притискайки ги до бузите му. Тя му говореше, че то отново ще бъде здраво, тъй като прекрасната дама вече е тук. След това отдръпна ръцете си, премести се встрани, за да му позволи да я види, и за пръв път видя останалите от групата. Моментално изражението му се измени от страх и изненада. То скри лице в ръцете си, тялото му се затресе в конвулсивно хлипане, когато извика: „О, аз помислих, че идваш самичка!“ Майката на Емил падна на колене пред него, сложи ръцете си около момиченцето и го задържа близо до себе си.

За момент детето се успокои и майката на Емил каза, че тя ще ни отпрати, ако то пожелае. Момиченцето каза, че е било само изненадано и изплашено и че не бива да ѝ обръщаме внимание, тъй като е мислила само за братчето си.

Тогава майката на Емил каза: „Ти много обичаш братчето си.“ Момиченцето, което не беше на повече от девет години, каза: „Да, но аз обичам всички.“

Разговорът ни превеждаше Емил, тъй като никой от компанията ни не говореше местния език.

Майката на Емил каза: „Ако обичаш братчето си толкова много, можеш да помогнеш да го излекуваме.“ Тя подкани момиченцето да заеме позата, която беше заела преди и да сложи ръцете си около бузките на болното дете. Тогава майката на Емил се премести така, че да може да постави ръката на челото му. Почти моментално стенанията спряха, лице то на момченцето се проясни, малкото му телце се отпусна, настана съвършено спокойствие и детето заспа спокойно и естествено.

Майката на Емил и момиченцето постояха, как то бяха няколко мига, после с лявата ръка дамата нежно махна ръцете на момиченцето от лицето на момченцето, като каза:

„Колко е хубав, колко е силен и нежен.“ Тя отдръпна ръката си също така нежно и тъй като аз стоях близо до нея, когато протегна ръка, аз ѝ подадох моята, за да ѝ помогна да стане. Когато ръката ѝ се допря до моята, такъв трепет премина през цялото ми тяло, че ме остави съвършено безпомощен. Тя скочи леко на крака и каза: „За момент, аз се забравих. Не трябваше да поемам ръката ви, защото за миг, като че бях смазана, така могъща бе силата, която изтичаше през мен.“ Възвърнах само обладанието си почти веднага. Другите не забелязаха нищо, тъй като всички бяха вглъбени в това, което ставаше около тях.

Момиченцето внезапно се беше хвърлило в кра ката на майката на Емил и хващайки ту едната, ту другата й ръка, лудо целуваше дрехата й. Майката на Емил посегна с една ръка, обърна пламналото му, обляно в сълзи лице нагоре, после коленичи, притисна детето към себе си и целуна очите, и устните му. То обгърна с двете си ръце шията ѝ и двете останаха за миг неподвижни. Тогава онази странна светлина започна да прониква в стаята и тя ставаше все по-ярка, докато всеки предмет изглеждаше облян със светлина и нищо не хвърляше сянка. Стаята изглеждаше като, че се разширява.

Бащата и майката на двете деца досега седяха на мръсния под в каменно мълчание. Те станаха и изражението на лицата им се измени от слисване до ужас и мъжът хукна през вратата, като едва не събори на земята водача на експедицията в бързината си да избяга. Майката се хвърли в краката на майката на Емил, ридания разтърсиха цялото ѝ тяло. Майката на Емил сложи ръката си на челото ѝ и заговори стих глас. Незабавно риданията престанаха и полуседнала полуколеничила, тя заоглежда преобразената стая. Лицето й доби изражение на ужас, тя скочи на крака и поиска да избяга навън.

Емил протегна ръка и я хвана за едната ръка, докато прекрасната дама хвана другата.

Те задържаха ръце те й само за момент и изплашеното изражение на лицето ѝ се смени с усмивка.

Ние също се оглеждахме наоколо и вместо барачката, в която бяхме влезли, сега се намирахме в средно комфортна мебелирана стая със столове, маса и чисто легло. Емил приближи, взе детето все още спящо, от купа мръсна слама и парцали, сложи го нежно на чистото легло и притегли завивките отгоре му. Като направи това, той се спря и целуна детското чело, така нежно, както би направила всяка жена.

Майката на Емил и момиченцето станаха и отидоха при стопанката на къщата. Всички се събрахме около тях. Майката падна на колене и хващайки краката на майката на Емил започна да ги целува и да я моли да не си отива. Емил приближи и навеждайки се, взе ръцете на жената и я повдигна на крака, като през всичкото време ѝ говореше тихо на нейния език. Докато стоеше права, старите мръсни дрехи, които носеше се смениха с нови. Тя остана за момент като омагьосана в мълчание, после се хвърли в протегнатите ръцете на майката на Емил. Така те останаха за момент, докато Емил посегна и ги раздели.

Тогава момиченцето изтича към тях с протегнати ръце, викайки: „Вижте, вижте, нещата ми са нови!“ Тя се обърна към майката на Емил, която пристъпи и го подхвана. Детето я прегърна и сложи глава на рамото ѝ. Водачът на експедицията стоеше точно зад гърба на майката на Емил и детето протегна ръцете си над майчиното си рамо, и повдигайки лицето си, му се усмихна щастливо. Водачът пристъпи напред и протегна ръцете си. Детето го хвана като каза, че обича всички хора, но не така много, както обича тази мила дама, имайки предвид майката на Емил.

Емил каза, че ще отиде да намери бащата. След няколко минути той се върна, водейки изплашения и полусърдит баща. Все пак можахме да видим, че под тази сърдитост, прозираше дълбока благодарност. Приготвихме се да напуснем този дом и като бяхме вече вън, стопанката на дома попита дали няма да дойдем пак. Казахме ѝ, че ще се видим отново на следващия ден.

Когато пристигнахме на мястото на събранието, почти всички вече се бяха събрали.

Първосвещеникът от манастира щеше да бъде главен оратор тази вечер. Казаха ни, че Емил е срещнал този лама преди около седем години и оттогава ги свързва горещо приятелство. Тук бяхме поканени по специалното желание на ламата. Това бе причината за тяхното посещение при нас през последния ни ден в пустинята. Казаха ни, че старейшината е вторият по власт, след този човек.

Емил изрази мнение, че и двамата мъже отсега нататък ще станат техни близки приятели. Казаха ни също, че миналата вечер за трети път Исус и Буда се явили да им помогнат и изглеждаха доволни, че присъствахме.

Момиченцето влезе като водеше сляпата жена. То намери място за своята питомка малко назад, встрани.

След като старицата седна, то застана срещу нея, като държеше двете й ръце и за момент пристъпи напред, като че ли говореше на жената с тих глас. После се изправи и като пусна ръцете й, постави малките си ръчички върху очите на жената и ги държа там две-три минути. Това движение изглежда привлече вниманието на всички в стаята, дори на Първосвещеника. Всички станаха прави и гледаха момиченцето и жената, докато Първосвещеникът отиде при тях и постави ръката си върху главата на детето.

Като направи това детското тяло видимо се разтър си, но то не промени позата си. И тримата останаха така няколко минути. Тогава детето махна ръцете си и извика радостно: „Виж, ти вече не си сляпа, ти можеш да виждаш.“ То допря устните си до челото на жената, после се обърна и отиде при нашия ръководител.

Детето изглеждаше доста смутено и каза: „Аз говорих на вашия език. Как го направих?“

После по пита: „Защо жената не погледне? Тя вече не е сляпа? Тя може да вижда.“

Ние отново погледнахме жената. Тя се бе изпра вила и хванала Първосвещеника за дрехата, говореше на родния си език: „Аз Ви виждам, аз Ви виждам!“ И като закри лицето си с ръце се отпусна на мястото си, плачейки. „Аз мога да виждам, но всички вие сте чисти, а аз съм толкова мръсна, оставете ме да си отида.“

Тогава майката на Емил пристъпи напред. Застанала точно зад жената тя постави и двете си ръце на раменете ѝ. Първосвещеникът издигна ръцете си. Не бе изречена нито дума. Изведнъж дрехите на жената станаха чисти и нови. Майката на Емил отмести ръцете си от раменете ѝ. Жената изумено се огледа. Духовникът я попита какво търси, а тя отговори, че търси старите си дрехи. Тогава той ѝ каза: „Не търси старите си одежди. Виж, облечена си в чиста нова премяна.“ Тя постоя още минута, обзета от объркани мисли, после лицето ѝ засия в усмивка, поклони се ниско и отново зае мястото си.

Казаха ни, че тази жена е ослепяла преди двадесет и пет години, когато очните ѝ ябълки са били засегнати от дребни съчми от разбойнически куршум. Развълнувана нашата група се струпа около нея. Водачът ни си проби път до момичето и те заговори ха тихо. После той ни разказа, че то говорело английски много добре. До момента нашата домакиня превеждаше, когато разговорите се водеха на местния език.

Някой предложи да седнем на масата. Когато почнахме да сядаме, излекуваната стана и каза на майката на Емил, която стоеше тихичко до нея, че би желала да си отиде.

Детето пристъпи напред като каза, че ще отиде с нея да се увери, че ще стигне благополучно до дома си. Първосвещеникът попита жената къде живее и когато тя ми каза, той отвърна, че не бива да се връща отново в това нечисто място. Момиченцето обаче, каза, че очаква жената да остане в нейния дом и хванати под ръка те напуснаха стаята.

Когато всички седнахме, чиниите бяха поставени на масата като от невидими ръце.

Видяхме как духовникът се втренчва и оглежда учуден. Но когато ястията започнаха да пристигат по същия начин, той се обърна към майката на Емил, която седеше от дясната му страна, и попита дали това е обикновено нещо за тях, като каза, че никога преди това не е имал привилегията да присъствува на подобно явление. Той се обърна към Емил, който ни превеждаше, като че искаше някакво обяснение. Тогава Емил обясни, че могат да употребят същата сила, която беше използувана за изцеляването на сляпата жена, за да си набавят всичко, от което се нуждаят. Беше съвсем ясно, че духовникът е още озадачен, но до края на обяда той не каза нищо повече. След това се изправи и с Джаст, като преводач, каза:„Вярвам, че мога да видя по-дълбоко, отколкото съм си представял, че човешки същества могат да бъдат привилегировани да видят. Въпреки, че целият ми живот е бил прекаран в Ордена на Духовенството, в което предполагах, че съм служил на моите братя. Сега виждам, че съм служил повече на себе си, отколкото на тях. Понятие то братство беше разширено тази вечер и моят мироглед също се разшири.

Осъзнах какъв ограничен живот живеем. Живели сме презирайки всички, освен нашите хора. Осъзнах, че вие сте божествени, също като нас и това съзнание ме изпълва с радост.“