Хлоровирус ATCV-1 („вирусът на глупостта“) е част от човешкия орофарингеален виром и е свързан с промени в когнитивните функции при хора и мишки
Повърхностите на човешката лигавица съдържат широк спектър от микроорганизми. Биологичните ефекти на тези организми са до голяма степен неизвестни. Местата на лигавиците на хората, като устната кухина на фаринкса и чревния тракт, не са стерилни и съдържат много микроорганизми, включително бактерии, вируси и гъбички.
Наскоро стана ясно, че индивидите се различават по състава на микробната флора в техните лигавични места, характеризирани като „микробиота“, включваща „микробиома“. Проучванията при хора и животни показват, че микробиомът може да повлияе на биологичните функции, включително когнитивното представяне.
Хлоровирусите (семейство Phycodnaviridae ) са големи ДНК вируси. Това семейство вируси, заразяващи водорасли, е често срещано във водна среда, но досега не се е смятало, че заразява хора или животни или че обитава човешки лигавични повърхности. Хлоровирусите са често срещани във вътрешните води по целия свят с титри до хиляди плакообразуващи единици (PFU) на милилитър местна вода, въпреки че титрите обикновено са 1–100 PFU/mL.
Неочаквано открихме последователности, хомоложни на хлоровируса Acanthocystis turfaceaхлорела вирус 1 (ATCV-1) в метагеномен анализ на ДНК, извлечена от човешки орофарингеални проби. Тези проби са получени чрез тампони от гърлото на възрастни без психиатрично разстройство или сериозно физическо заболяване, които са участвали в проучване, включващо измервания на когнитивното функциониране. Контролните индивиди бяха включени, след като бяха прегледани, за да се изключи наличието на настоящи или минали психиатрични разстройства със Структурираното клинично интервю за диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, четвърто издание Разстройства по ос I – Издание за непациенти.
Наличието на ATCV-1 ДНК се потвърждава чрез количествена PCR с ATCV-1 ДНК, документирана в орофарингеални проби, получени от 40 (43,5%) от 92 индивида. Вирусът се открива при всички индивиди, без значение от възраст, пол, раса, социално-икономически статус, образователно ниво, място на раждане, пушене на цигари.
Връзката между ATCV-1 и когнитивното функциониране беше потвърдена при експерименти с мъжки и женски мишки, което също показва, че излагането на ATCV-1 води до промени в генната експресия в мозъка. Мишките, изложени на ATCV-1, се представят на по-ниско ниво при този тест в сравнение с контролните мишки. Инокулирането на ATCV-1 в чревния тракт на мишки на възраст 9–11 седмици доведе до последващо намаляване на производителността в няколко когнитивни области, включително такива, включващи памет за разпознаване и сензорно-моторно стробиране. Експозицията на ATCV-1 при мишки също води до променена експресия на гени в хипокампуса. Тези гени включват пътища, свързани със синаптичната пластичност, ученето, формирането на паметта и имунния отговор на вирусна експозиция.
Нашето проучване показва, че вирусите в околната среда, за които не се смята, че заразяват хората, могат да имат биологични ефекти.
Хлоровирусите заразяват някои едноклетъчни, еукариотни, екссимбиотични хлорела-подобни зелени водорасли, наречени зоохлорели. Zoochlorellae са свързани с протозоите Paramecium bursaria, коелентерната Hydra viridis , хелиозоона A. turfacea и други сладководни и морски безгръбначни и протозои.
Хлоровирусите кодират някои необичайни протеини, които могат да повлияят на мозъчната функция, включително калиев йон и акваглицеропоринови канали, калиеви и калциеви транспортери, полиаминови метаболитни ензими, хистон метилтрансфераза и множество захарни ензими, включително няколко гликозилтрансферази.
Доколкото ни е известно, това е първият доклад за генни последователности на хлоровирус в оралния фаринкс на хора. Има няколко скорошни съобщения за перорални вироми, но ATCV-1 или други хлоровируси не са споменати. Защо досега не са били открити тези вируси в човека. Първо, в един доклад авторите специално са търсили известни човешки вирусни патогени и така биха пропуснали хлоровирусите. Второ, в три други доклада, пробите са филтрирани през 0,45-µm и 0,2-µm филтри; материалът, преминал през двата филтъра, е използван за извличане на ДНК. Тези изследователи са оценявали основно бактериофагите. Хлоровирусите с икосаедрична форма са с диаметър 190 nm и имат 34-nm шипова структура, стърчаща от един уникален връх. Следователно е вероятно ATCV-1 и повечето хлоровируси да бъдат уловени на 0,2-µm филтър.
Подобно на редица други микробни инфекции, ние смятаме, че както преките, така и непреките ефекти на патогените могат да играят роля. Откриването на промени в няколко пътя, участващи в обработката на антигена и функционирането на имунните клетки в хипокампуса на мишки, изложени на ATCV-1 предполага, че може да са включени имунни механизми, както е документирано в други биологични системи. Открихме доказателства за имунен отговор към ATCV-1 при около 35% от мишките, изложени на ATCV-1, когато се измерва 6 месеца след еднократна експозиция. По този начин нашите серологични данни и данни за генна експресия предполагат имунен отговор към ACTV-1 като механизъм, който е в основата на когнитивните дефицити.
Възможно е имунното активиране да доведе до секреция на провъзпалителни цитокини, които засягат функционирането на невроните, което води до поведенчески аномалии. В този контекст са показани както споделени, така и уникални профили на повишена регулация на цитокини за различни микробни инфекции (Borna вирус срещу Toxoplasma) и е правдоподобно диференциалните невроповеденчески резултати на различни микробни инфекции да бъдат поне отчасти обяснени с уникални „сигнатури“ на експресията на цитокини.
Нашите проучвания документират, че ATCV-1 е част от човешкия виром и е свързан с когнитивни промени при хора и експериментално заразени животни. По-доброто разбиране на ролята на ATCV-1 и свързаните с него вируси може да доведе до ново разбиране на ролята на орофарингеалния виром в човешкото здраве и когнитивни способности.
За съжаление ние не сме правили изследвания за въздействието на шунгита върху хлоровирусите. В България ни липсва необходимото оборудване и финансови средства. Разказвали сме ви за липсата на държавническо поведение в нашите управници (а дали това не се дължи и на хлоровирусите!?!), като държавата е загърбила задълженията си в тази сфера и не отпускат достатачно средства на БАН и другите ни научни институти, доколкото са се запазали от времето на социализма. В БАН, НИИМБ, с много наши чуждестранни партньори – едни от най-добрите учени в света сме правили много изследвания и на базата на това открихме и създадохме невероятни иновативни методи и продукти, които, по разбираеми за българскате условия и среда причине, не успяваме да стартираме масово производство. Жалко е, че нямаме умни глави в държавното ръководство, защото така Бълагрия изпуска толкова много ползи и блага, които нашите отлични учени могат да създадат.
Без да твърдим, че шунгитът, особено с наличните в него фулерени, биха имали ефект в борбата с хлоровирусите, имайки все пак предвид, че няма по-добър антиоксидант, че оказва невероятен ефект при защитата и борбата с много вредни за човека въздействия и болести, спира и развитието на рак и СПИН, потвърдено и от изследванията на партьорите ни доц. Мосин и проф. Игатов, би могло профилактично и с надежда да опозим мозъка си от негавтивните влияния, да използваме шунгит за структуриране на вода, за поставяне в устата, хармонизаторите и т.н. Дай Боже, да дойдат по-добри времена, когато ще можем да работим по-ефективно, по най-добрия начин в полза на българските граждани и цялото човечество!
Шунгит за структуриране на вода
Прочетете още интересни и полезни статии в нашия Блог:
