Скъпи приятели и непознати сънародници, които ми писахте и изразихте своите съболезнования за загубата на майка ми – БЛАГОДАРЯ ВИ!

(Пиша тук това, което се надявам да отвори очите и на последните, които  не са си ги отворили още и не виждат в какъв свят живеем, с надеждата и те да разберат как народът ни може да се отърве от робството и бедността със свои сили, защото Фейсбук не позволява да се постват толкова дълги текстове и не искам да го раздробявам, което ще затрудни тези, които биха го прочели, и които мислят за доброто и благополучието на близките си.)

Мили приятели, ако имате родители, които много обичате и искате да живеят възможно по-дълго, моля, прочетете това, въпреки че е по-дълго от ред и половина, колкото над 90% от българите в последните години си позволяват да четат.
Знам колко не обича да чете вече средният българин, а в недалечното минало – много четящ, но все пак ще напиша няколко изречения за малкото българи, които са запазили разума и достойнството си, които искат, но не могат достатъчно да помогнат на себе си, родителите си, децата си, защото опитите ми да достигнат моите обръщения и призиви до повече българи, възпирани и от действията на Фейсбук и от нежеланието да се четат по-дълги текстове, все пак са за да предложа на всички нещо много добро, да се съберем и с организирани действия да си направим живота по-лесен, по-весел и дълъг на тази земя.
Всичко, което предлагам да го направим заедно, в равноправно съдружие, в полза на всички българи, е изключително нужно и в голяма полза и за възрастните ни родители, баби и дядовци. Малко по-надолу ще припомня за част от нещата, които можем да направим заедно и да си помогнем, ако го пожелаем.

Моята майчица не доживя да се възползва от всички неща, които щяха да направят живота ѝ по-лесен, разнообразен и щастлив, а тя се грижеше за мен до последно. Само когато беше много зле, и баща ми, също, се налагаше аз да пазарувам, готвя и помагам вкъщи, да им давам лекарствата, да им правя терапии, а през останалото време те двамата правеха всичко, включително грижейки се за мен.
А майка ми, ми подреждаше постоянно дрехите в гардероба, макар аз все да я обвинявах, че след нейното перфектно подреждане нищо не мога да си намеря на мястото където е било. А когато е било разхвърляно, намачкано на кълбо, всичко ми беше пред очите – ръкав се подава отнякъде, крачол, яка…. всичко се виждаше…. А сега толкова ми се иска пак да ми подрежда дрехите, но вече я няма и никога вече няма да го направи. Как искам като вляза в стаята ѝ, да я видя в леглото и да ми се усмихне, но леглото ѝ е пусто завинаги…  и потичат сълзи от очите ми… А се опитвам да сдържам сълзите си, защото пък това разстройва баща ми като ме види и започва и той да плаче. Бяха толкова дълго заедно. Майка ми почина точно в деня на сватбата им 16-и ноември, преди 65 години.

Тя и готвеше, переше, постоянно поддържаше чистота навсякъде, шиеше ми откъснатите копчета, закърпваше пробитите ми чорапи… Постоянно ме канеше да ям, защото аз се храня много нередовно и нездравословно. Занимавам се с повече неща, отколкото сам човек може да поеме, никога не ми стига времето и често забравям да ям и пия вода по цял ден (днес също само закусвах и не съм пил нито вода, нито съм обядвал, а вече е почти 21:00 ч., макар че няколко пъти баща ми загрижен все ме подканяше да ида да хапна нещо). Грижеше се за мен, все едно съм още малък. Но като майчината любов няма друга. За родителите си оставаме деца, независимо дали вече сме на 30, 50 или 70 години.
А аз не съм женен, нямам деца и няма да разбера какво е бащинска любов, не можах да срещна моята принцеса в живота… Но посветих живота си на това, да помагам на хората… Животът ми е денонощна работа на компютъра, особено откакто спряхме да ходим по изложения заради появата на Ковид, между дома ми във Велико Търново и офиса във Велинград. Тази година си бях повече в Търново, за да съм в подкрепа на родителите ми, че и двамата имаха редица сериозни здравословни проблеми. А помагайки на другите, не ми оставаше време да се грижа повече за родителите ми. Все си казвах, че само това и това да свърша, да направя терапии на този човек, че е много зле, да обясня на някого нещо, за което ме пита, защото него просто го мързи да прочете сам, а после ще се погрижа и за родителите ми… Но хората са твърде много и дори да се лишавам постоянно от сън, не мога да смогна и помогна на всички.

И всичкото време, която милата ми майчица ми спестяваше, обгрижвайки ме, аз го посвещавах на другите, да им помагам, да ги лекувам, но и да срещам ужасни хора, които често ме плюеха и обиждаха във Фейсбук, защото според тях, всеки, когото не познават, който безвъзмездно помага, който работи, който се стреми да дава всичко на другите, е измамник, печалбар и долен човек, вероятно имайки себе си предвид. Някои дори са ни казвали, че не може да се прави нищо безплатно във времето в което живеем. Сигурно имало някаква уловка. Но така е, защото сме забравили да си помагаме, да се утешаваме, да си бъдем полезни, забравили сме Бога, когото винаги сме познавали, заменяйки го с новия бог Долар, а виждаме в хората това, което най-много ни плаши. А всъщност, вече повечето хора са лоши и виждат в другите отражението на себе си.

И така, приятели, случилото се с майка ми, ми показа за пореден път, че живеем в дяволска държава, която принуждава хората да се отчуждават и мразят, да се оправят сами, без съдействието на държавата, която освен да събира данъци и позволява политиците да купуват гласовете на хората, нищо друго не прави за да осигури сигурен, спокоен и добър живот за всички.

Болезнено ми е да си припомням това, но накратко ще ви разкажа какво НЕ направи сегашната ни държава, за моята майка. А това може да се случи и на повечето от вас.
Вече е прекалено късно да се сърдя на когото и да е или да съдя болницата-търговско дружество, за липсата на адекватна помощ за майка ми. Това няма да я върне. Затова, не си кротувайте и не чакайте Второто пришествие, а нека си оправим родината, да се погрижим всички българи да живеем в нормална, грижовна държава. А ако това с държавата не се получава, ще си го направим сами, като си организираме и създадем държава в държавата, спазвайки законите на лошата такава. Помислете си, че същото отношение в държавните структури може да получите и вие, както и вашите близки и приятели.
На колежката Мария, ден след майка ми, си отиде нейната най-добра приятелка. Макар че беше цял живот секретарка в Министерството на Финансите и допреди да се пенсионира съвсем скоро, все пак получаваше при нужда добро внимание в правителствената болница, но след като се пенсионира, макар министърът да е съдействал да я приемат в една болница в страната, там вече са се отнасяли с нея, не по най-нормалния начин, а като с всички останали обикновени граждани, като хора втора ръка.
Не е мястото тук да разказвам, че и тя ни е казвала как една бивша посланичка, от определено посолство – не, не е руското, е ходила по три пъти в седмицата в министерството и си е обикаляла свободно, все едно си е у тях, от кабинет в кабинет. Какво е правила, какво и на кого е нареждала, това само нашите управници си знаят, но всъщност всички ние го усещаме по празните си джобове, по несправедливостите и всякаквите безобразия в държавата ни.
Който не желае да му става тъжно, нека прескочи този разказ и прочете по-нататък.

Майка ми, като повечето граждани е научена, че само лекарят се грижи за здравето на хората. Да, това е правилното, но не и при сегашното функциониране на българските болници и липсата на морал в част от работещите в тях. Просто си пиеше по шепа хапчета всеки ден и отказваше нещата които аз ѝ предлагах да ползва едновременно с лекарствата си, макар да съм помогнал с тях на много хора. Само когато беше много зле, ме молеше да ѝ приложа някои от терапиите. Но когато се почувстваше по-добре, пак отказваше да продължим да ги правим и да ползва безвредните, но лечебни продукти-нелекарства, но продължаваше да се трови с лекарствата.
Силно се надявах, че като се възстанови от тази сериозна криза, ще се реши да прилага редовно и нещата, които постоянно я молех, но отказваше да прави. Но тя не можа да се възстанови.
Имаше главоболие… още от младежките си години и влизаше в болницата всяка година, уж да я лекуват. А там, освен изследванията, след които лекарите ѝ казваха, че нищо ѝ няма, я “лекуваха”, като ѝ вливаха системи, и с нови и нови ХАПЧЕТА. Другите проблеми бяха: ставни проблеми – често, когато седнеше на земята да чисти нещо, да подрежда шкафове, ме викаше да ѝ помогна да се изправи; понякога болки в стомаха; проблеми с очите; проблеми със зъбните протези, които така и не можаха да ѝ ги направят по мярка големите специалисти, не само конкретно тези, за които също имам какво да кажа, но сега ще замълча; проблеми със сърцето – понякога ускорен пулс; високо кръвно… Така е с възрастните хора – на 86 години беше вече, навършени на 8-ми ноември.
И така, проблемът с лекарствата е основен, според мен. Лекарите лекуват почти единствено с лекарства, които щедро предписват, без дори да ги познават добре.
Малко ще се отклоня, за да дам един зловещ пример за безбожието и алчността на някои медици. Веднъж личният ѝ лекар ѝ беше дал едно експериментално лекарство, за което медиците получават щедри възнаграждения от фармацевтичните компании, каквото би трябвало да се дава и на опитните зайчета, но той само е казал на майка ми, че ѝ дава БЕЗПЛАТНО лекарство, като само трябва да се подпише на документ, че го е получила… По това време майка ми имаше проблем с учестен пулс, за който проблем личният лекар ѝ е изписал лекарството. И когато отново ѝ се учестил пулсът, тя, вече въоръжена с безплатното лекарство смело глътнала една таблетка. Но не се получил желаният ефект и пулсът ѝ още повече се ускорил. Глътнала втора. Пулсът – като картечница. Глътнала трето хапче, за намаляване на ускорен пулс – сърцето ѝ полудяло и щяло да се пръсне. Баща ми извикал линейка и лекарката била някаква инжекция в сърцето ѝ. Пооправила се тогава, а на следващия ден майка ми прочела упътването за БЕЗПЛАТНОТО лекарство. Пишело, че един от страничните ефекти е бил УСКОРЯВАНЕ НА ПУЛСА!!! А личният лекар ѝ предписал това експериментално лекарство, за да ѝ намалява ускорения пулс. И трябвало да се пие по половин хапче, а майка ми глътнала 3.
Ето така се грижат за нас съвременните лекари-бизнесмени, приятели! Надявам се, че по-разумните разбирате защо толкова много искам да се обединим и с общи действия да променим живота си в тази абсурдна държава.
А какво се случи във фаталното денонощие? Майка ми, която обикновено се бореше с високо кръвно налягане, сега то просто изчезна. Но първо я заболя много стомаха и затова баща ми се обади в Спешна помощ. Идва линейка, лекарката видяла, че няма кръвно налягане и я попитала дали иска да я вземат в Спешна помощ. Майка ми, в състоянието в което е, отговорила, че не иска, защото няма сили да се помръдне. След като си тръгна, аз също премерих кръвното ѝ, но нищо не отчиташе на различните апарати, които използвах. Не напипвах и никакъв пулс. Казах ѝ, че трябва да я закараме в болницата, защото това е сериозно, а там разполагат с апаратура, лекарите знаят какво е нужно да се направи. Тя не искаше първоначално, след което каза да изчакаме още малко да видим дали ще се повиши налягането и ще ѝ мине болката в стомаха, след като лекарката ѝ е била инжекция. Но ръцете ѝ бяха ледени, а каза, че ѝ е горещо и се поти. Казах на баща ми да я облечем и да я закараме в болницата. Едва я облякохме, защото не можеше да стои на краката си. Взех я на ръце и опитах да я пренеса по стълбите. Малко над 50 стъпала са, но ми се видяха много. Ръцете ми просто се откъснаха и на площадката на първия етаж вече не я издържах и я пуснах. Тя изпадна безжизнена в ръцете ми. Беше ледена, с отворени очи и не мърдаше. Баща ми беше отишъл напред за да докара колата, но пък го боли ръката, нещо се е надула и не може да помогне по никакъв начин. Едва успяхме някак да я внесем в колата и потеглихме. Баща ми след малко каза, че май е починала. Но не беше. По пътя като тръснеше някъде колата я чувах как въздиша. Стигнахме в Спешна помощ и я сложих на една количка и вече се надявах, че ще се погрижат за нея. Баща ми влезе с нея. Аз се обадих на сестра ми и отидох да я взема от тях. Сложили на майка ми система, както обикновено правят, когато я караме пак по спешност, когато има силно главоболие и много високо кръвно налягане. Чаках отвън със свито сърце. По едно време сестра ми излезе и ме прати да купя вода, защото майка ми е била жадна. След известно време баща ми и сестра ми докараха майка ми на количка и казаха, че ще се прибираме. Но майка ми беше неадекватна. Не можеше да стои на краката си. Качихме я в колата. Седнах, погалих я и я попитах как е. Не ми отговори. Гледаше само напред. Седнаха отзад баща ми и сестра ми, като тя попита нещо майка ми и тогава тя отговори, но някак трудно се разбираше. Помислих, че са ѝ дали някакви успокоителни, но е стабилизирана и затова лекарите са преценили, че е добре и може да се прибере вкъщи. Сестра ми каза, че на майка пак ѝ е било спряло сърцето и са ѝ правили сърдечен масаж.
Пристигнахме пред нас и със сестра ми някак хванахме майка и я понесохме по стълбите нагоре. Но две площадки преди нашия апартамент, тя пак се отпусна и не можехме да я задържим и я отпуснахме на земята. Пак беше безжизнена за известно време. Но по едно време пак започна да мърда очите си. Успяхме да я пренесем и сложим да си легне в леглото. Сестра ми си тръгна. Но отново апаратите не отчитаха никакво кръвно налягане, нито се усещаше пулс, а ръцете и челото ѝ бяха ледени. Казах на баща ми, че нищо не са ѝ помогнали лекарите и трябва да е под постоянно наблюдение от тях и да опитат да ѝ покачат кръвното налягане, и го накарах да извика пак линейка, за да я вземат в болницата.
Дойде лекарката. Някаква инжекция ѝ удари и искаше да си тръгва. Казах ѝ, че искам да я закараме в болницата и да се вземат мерки, да се дадат някакви лекарства, които да ѝ вдигнат кръвното. Нали има хора с ниско кръвно, които ползват лекарства за вдигането му. А тя ми каза: “Какви лекарства за вдигане на кръвно? Няма такива неща.”
Помолих я, тъй като вижда, че майка ми не може да ходи, да помоли шофьора на линейката да дойде да помогне да я пренесем някак до долу. Каза, че ще го пита. След малко човекът дойде с някаква постелка за носене. Но само двама души не стигат. Как да е, успяхме да я пренесем с много усилия. Едва успях да я прехвърля на носилката, която влиза в линейката и на майка ми очите се обърнаха обратно. Казах на лекарката да я погледне. Тя започна да ѝ прави сърдечен масаж и успя да върне майка ми към живот. Може и в този момент да е получила инсулта – нямам представа, не съм лекар. Баща ми влезе при нея в линейката, а аз след тях с нашата кола.
След като пристигнахме в Спешна помощ – Боже, абсолютно нищо не направиха за майка. Сложиха я на някакво легло в една стаичка в ъгъла и това беше всичко. Мислех, че сега ще дойдат отнякъде лекари, ще я прегледат и ще се опитат да я оправят. Взеха да ме гонят, че било късно през нощта. Само баща ми можел да остане до нея. Казах на лекарка ли, сестра ли беше – не знам, че ще ида до вкъщи да взема лекарствата на майка ми, ако за нещо се налага, да донеса вода и възглавница, понеже нямаше там, а майка ми искаше да ѝ е повдигната главата… Тя ми каза, че това не е хотел и нищо да не нося, а и вода имало там.  Категорично забрани да ѝ даваме каквито и да било лекарства, макар че майка ми постоянно молеше да ѝ дадем някакви лекарства, каквито пиеше срещу болка, защото много я боли стомаха.  И, да приемем, че е лекарка, каза дойда към 7:30 ч. сутринта.
Когато сутринта отидох, майка ми си беше на същото легло, гледаше в тавана, а баща ми седнал до нея. Тя можеше да говори, макар и трудно, но някак странно все изцъклено гледаше само в една точка. Не е заспивала, освен ако е спала така, с отворени очи. След като си бях тръгнал, никой повече не е дошъл да я погледне, нито да види защо я боли стомаха, нито да донесе поне вода, а тя беше обезводнена и трябваше да пие, защото пиеше само по малко вода. Минала сутринта, преди да дойда, само една лекарка за друга пациентка, като баща ми я помолил да ѝ направи нещо, защото майка ми много я боли стомаха, а лекарката, която я прие, както вече посочих, каза да не ѝ даваме абсолютно никакви лекарства. И тази лекарка наредила да ѝ сложат една система.
Пак ме изгониха да чакам отвън. Баща ми ме извика по едно време за да я качим на количката, за да я закарат за изследвания. След като я върнаха, пак я оставиха на същото легло и включиха системата за да се доизточи. Мина една лекарка или сестра – не знам, и ми даде изследванията, каза, че имала инсулт и не била ходила с дни по голяма нужда, заради което я болял стомаха, и да купя едни свещички.
След това пак ни казаха, че трябва да си я вземем вкъщи, защото това е което можели те да направят.
Баща ми се спазари с един шофьор на линейка да ни закара до нас, а аз купих свещичките.
Прибрахме се с линейката, а сестра ми ни чакаше пред нас. Извиках един съсед, за да помогне да качим майка ми с постелката. Вече четири човека беше малко по-лесно.
Надявах се, че всичко ще мине, майка ми ще се оправи. Щях да ѝ правя масажи за инсулта с валяк от апликаторите Ляпко, който много помага за по-бързо възстановяване. Също и вълшебния Полимедел и други неща. Надявах се, че най-накрая, след ужаса и мъките, които майка преживя, ще ме послуша и ще започне да прилага, освен шепата лекарства, и нещата, които аз ѝ препоръчвам, че ще ме чуе и ще започне да пие повече течности, пресни сокове, които така и не се научи да пие, да яде зеленчуци, които изобщо не консумираше, плодове и всички онези неща, с които сме помогнали с колежката на безброй хора, но тя си предпочиташе само лекарствата. Но така и пулс недолавях, беше цялата ледена. Толкова безпомощен се чувствах и не можех да разбера имаме ли изобщо държава и здравеопазване.
Но след като толкова я бяхме измъчили с това пренасяне напред-назад, след като юнашки се бори почти денонощие, майка издъхна в ръцете на сестра ми. Едва след няколко минути ръчичките ѝ се постоплиха, а цяло денонощие, като жива, беше ледена.
Никога не сме подготвени за смъртта на близките ни. А тя ще застигне всеки от нас. Жалко е, когато тя идва по този начин, не да я посрещне човек спокойно, а да се държат с него, като парцал, като навлек, който пречи на спокойствието на медицинското лице по време на смяната му в болничното заведение, гонен като мръсно куче, защото е възрастен, да преживява мъките, които майка ми изпита. Сега ми се къса сърцето като осъзнавам, че е можело да помогнем поне мъничко на майка ми и да не страда цяло денонощие заради това, че лекарите не се погрижиха да направят изследвания и установят още предния ден, че поне болките в стомаха са от запек, но с баща ми се доверихме на лекарите и така убихме майка ми. А тя, горката, толкова жално ни умоляваше, със съвсем немощен глас, повтаряйки постоянно да ѝ дадем лекарството срещу болките. А ние си мислехме, че щом лекарката е казала, че не трябва да взема никакви лекарства, това е за нейно добро. Очаквахме лекарите да направят нещо докато е в болницата през нощта, да установят защо я боли стомаха, да помогнат за болките ѝ, но се оказа, че болниците не работят нощем, както и армията ни, също, когато трябваше да обезвредят мината с дрона.  Виждате ли, приятели, какво здравеопазване имаме?
Отношението на някои хора към кучетата е по-добро – о, миличко, сладичко… а към хората са зверове… Чудя се, дали лекарката, която прие майка ми и повече не ѝ обърна никакво внимание, щеше да постъпи по същия начин, ако нейната майка беше изпаднала в това състояние? И дали изобщо лекарите, които нехайно се отнасят към работата си, осъзнават, че заплатата която получават идва, не от управниците, а от данъците, които техните пациенти плащаме?
Разбира се, има и лекари, които приемат професията си, не като някаква работа, за която получават пари, вместо да копаят на нивата, и постоянно си гледат часовника кога ще им приключи работния ден, а като призвание. Това е една от най-важните и благородни професии, както и учителството, армията, която трябва да пази родината и народа ни… Но винаги и навсякъде сред стадото има мърша, а в България най-голямата мърша е в Парламента и Министерския съвет.
Това е моята тъжна история, приятели.

Накратко ще напиша и нещо друго, което по същия начин ни показва колко е сбъркана нашата демокрация и как държавата е станала зла мащеха за всички граждани.
Баща ми има различни здравословни проблеми, като почти всички възрастни хора. Сега се влоши състоянието на простатата му. Има от време на време кръв в урината и силни болки. Лекарите го взеха в болницата да го „лекуват“. Урологът-хирург веднага открил две дупки в пикочния мехур, откъдето кървяло според него. С пълна упойка на 86-годишния ми баща му направил някакви манипулации, като казал, че изгорил двете дупки. Наредил на сестрата да му сложи през деня две системи и изчезнал за няколко дни. Сестрата сложила първата система и също се изпарила. Нямало кой да му я махне, а станало време когато трябвало да се постави и втората. Но сестрата пропуснала и се появила четири часа по-късно. Казала, че си имала друга работа. В 19:00 часа заключила вратите на стаите и чак сутринта в 7:30 ч. отключили. Така всяка вечер. Ако на пациента му стане лошо, вдигне кръвно, няма кой да му помогне и ще си умре заключен, като в затворническа килия. В следващите дни, нямало никакви лекари, а сестрата пак била много заета и пропуснала да сложи две системи на баща ми.  След четири дни се появил докторът за визитация и казал, че ще дойде след два дни да напише някакви документи, за да изпишат баща ми. Мина седмица, колкото поне трябвало да престои в болницата, за да си вземат парите от Здравната каса и трябва вече да изпишат баща ми, но доктора го няма. Нямам представа къде ходи, може би работи и други болници или си има по-важна работа. Понеже нямало да дойде, пратили баща ми при друг доктор да го прегледа и оформи документите. Но вторият лекар казал, че първият се е объркал нещо и нямало никакъв проблем на пикочния мехур, а проблемът с кървенето е от простатата. Така и пише в епикризата, че при хирургичната интервенция нямало никакви нередности на пикочния мехур. Но все пак хирургът беше казал на баща ми, че е изгорил двете дупки, които бил видял!!!
За съжаление, след „лечението“ в болницата, проблемът с простатата се влоши, вместо да се подобри. Една нощ баща ми го заболя много простатата и не можеше изобщо да уринира. Закарах го в Спешна помощ. Отново се оказа, че болницата нощем не работи… Двете сестри, но да се надяваме, че са пък лекарки, не знаели какво да направят, а не искали да будят дежурния уролог, който бил на повикване и си спи вкъщи. Опитала се едната да постави на баща ми катетър, но не могла. Баща ми започнал да си масажира простатата и по едно време нещо се отпушило, изскочили някакви съсиреци и успял да уринира. Тогава другата лекарка тъкмо се била обадила на уролога и го събудила, но като разбрала, че баща ми успал да уринира, казала на дежурния лекар да не идва, но щяла да напише, че е идвал в болницата!!! Така се точат пари при демокрацията, приятели! В българските болници-търговски дружества,  работят бизнесмени, а не лекари.
Някакъв лекар уролог, от София, идвал от време на време в Търново, за да преглежда пациенти. Записахме баща ми да го види и той. Срещу 60 лв., за пет минутки, го видял на апарата, прочел епикризата и му изписа три лекарства. Изумил се, че урологът-хирург от търновската болница не му е изписал антибиотик, за установените и отбелязани в епикризата някакви бактерии. Казал, че простатата му е голяма, но не е още за операция, а било задължително да се изпише антибиотик за тези бактерии, които може да се предизвикали кризата.
Другата седмица ще  прескочим и до Пловдив, за да го прегледат там за няколко дни и му направят пълни изследвания, понеже в търновската болница има нещо гнило с лекуването на пациентите. А и сестрата в болницата била казала на баща ми, че и да се оплаче и на министъра, че не си е вършела работата,  никой няма да я изгони от работа, защото нямало да намерят други сестри да заемат нейното място.

Сега дали някой ще разбере какво предлагам да направим, скъпи мои сънародници, за да се противопоставим на бандитите, управляващи държавата ни, които унищожиха държавата ни, направиха болниците и университетите  търговски дружества, които направиха всичко да се търгува, дори човешкият живот, а лекарите станаха от лечители-търговци!?!?!

Приятели, освен всички неща, които някои от вас може и да са прочели, трябва да наблегнем и на здравеопазването. Не като станем политици, защото в политиката не всеки може да се включи, освен ако е склонен да се продаде и да вреди на народа и държавата си, а като се обединим и със задружни действия си осигурим всичко, което държавата, като най-лошата мащеха, не ни предоставя.
Първоначално ще е трудно да изградим и Народни болници, но поне можем да създадем във всяко населено място медицински центрове за членовете на Народната общност, където ще се назначат много добри лекари и сестри, които ще получават много добро възнаграждение, за да не се налага да търгуват с човешкото здраве, като ще се акцентира върху профилактиката и ще се приемат пациенти при спешни случаи, като този с майка ми, за да се полагат адекватни грижи, да се помогне в първите минути, да се овладее положението и след това пациентите да се насочат към другите лечебни заведения за лечение.
А другото полезно, не само за възрастните, но за тях е толкова нужно, е, че ще приготвяме ежедневната храна в Народните кухни, каквито ще изградим във всяко населено място и всеки квартал. Ще имаме всеки ден за закуска, обяд и вечеря прясно приготвена, топла, питателна, храна според нуждите на всеки, която ще е на няколко крачки от домовете ни, а на възрастните и трудно подвижни хора, ще им бъде доставяне до тях. Това, както всеки може да си представи, ще спести много труд и загуба на време на всяка домакиня. Това спестено време може да използвате за спорт, за своите хобита, за посещения на културни мероприятия, за приятелите и близките си. Освен че ще е по-качествена, предимно от български продукти, приготвяна чисто и професионално, тя ще е и по-евтина от същата, ако си я приготвяме сами вкъщи.

Излишно е да припомням многото ползи и цялостната дейност, която ще извършваме в рамките на Народната общност, в полза на всички граждани, които пожелаят да се присъединят, тъй като малко ще са тези, които ще се зачетат и ще стигнат и до тази информация. Който има желание, вече е прочел или може да се запознае по-подробно с всичко. А и то всичко може да се променя от всички нас, ако някой измисли и предложи още по-ефективни решения, за да се случат нещата по най-добрия възможен начин.

Да, изключително трудно е да убедиш българинът, че колективните усилия водят до несравнимо по-големи ползи от всичко, което сам човек може да направи. Политиците и медиите толкова вече са промили мозъците, не само на младите, а и на възрастните хора, че все повече човечеството заприличва на стадо овце, а не на човешко общество.
Не може само един човек, ако ще и да е Христос, да промени хората и да ги направи всички добри, разумни и мислещи. Замислете се, защо следваме политиците, които си пишат някакви закони и правила, които не са в полза на народа, а не следваме сърцето си, не се гледаме и подкрепяме един-друг, като сънародници? Защо не правим нужното за да живеем добре, а чакаме политиците да ни свършат работата, въпреки че знаем, че ще я свършат като кучето на нивата – цвък-цвък… Нима птиците чакат някоя птичка-политичка да им каже какво и как да го правят? Нали всяка птичка лети до другата в ятото и така прелитат хиляди километри, за да живеят при по-благоприятни условия при промяната на сезоните? Антилопите Гну чакат ли някой Гну-политик да им каже да преплуват реката, за да стигнат до новите пасища? Всяка животинка прави това, което трябва – смело и решително. Само хората сме притъпили инстинктите си и сме се оставили на престъпниците сред нас, да ни казват как да живеем, каква заплата или пенсия да получаваме, коя ваксина да си сложим, към кой политически или военен съюз да се присъединим, на кого да дадем пари за война и убиване на стотици хиляди хора, на кого да платим пари за самолети на хартия… И политиците могат да заставят гражданите да направят това, което те самите никога няма да направят!!!
Политиците направиха така, че хората да забравят, че сме социални същества, че трябва да сме в контакт с другите, за да оцелеем. Накараха ни да се делим, отчуждим и мразим, а единствено да подкрепяме една или друга организирана, за разлика от разделения народ, политическа партия, които разиграват пред народа представление, все едно са враждуващи, а реално виждаме, че са повече от единни в ограбването и унищожаването на народа и родината ни.

Приятели, време е да се осъзнаем и да се обединим като истински народ. Не за да се борим срещу управляващите, а като се дистанцираме от тях колкото е възможно, като помислим как да подобрим живота си. За това е нужно обаче всеки да направи малка стъпчица напред. Ако само стоим, озъртаме се и чакаме другия до нас да я направи първи, или да чака политиците да ни наредят да тръгнем – това до нищо няма да доведе, а ако ни заведе някъде, то се вижда накъде ни водят управляващите – към ада.
Аз не съм по-различен от всички вас. Аз съм един от вас, но не искам да чакам Второто пришествие, което вече повече от 2000 години не се случва и никой не знае кога ще се случи. Предлагам да тръгнем дружно напред, правейки малки крачици, които в общността ще доведат до огромни ползи за всички. Виждате, че нещата са наглед проси и напълно ясни. Няма скрито-покрито, няма измислени и невъзможни неща. Само трябва да направим малката крачка и нещата ще се наредят точно както ги очакваме. Защо политиците и мафиотите постигат това, което желаят – защото го правят заедно и организирано. Нека и народът ни покаже, че е мъдър и че когато се сдружи, може да повдигне планината. Но за това са нужни действия от всички. Ако прелетните птици останат да зимуват, ще умрат от глад и студ. Ако антилопите и зебрите не преплуват реката, въпреки опасните и кръвожадни крокодили в нея, ще загинат от глад. Защо тогава хората в съвременното общество правим обратното на това, за което сме създадени? Какво успя да ни затъпи инстинктите и промие мозъците?
С колежката Мария повече от десетилетие ежедневно работим за обикновените български граждани, всичко което сме спечелили с неуморен труд го даваме на нуждаещите се под формата на продукти, пари, терапии. Имало е случаи, когато тя даде последните си пари на някого и е изкарвала деня без да може да си купи хляб за вкъщи. Но ние не сме богове и не можем да помогнем на милиони, които имат нужда от някаква подкрепа. Помогнали сме на десетки хиляди българи, но въпреки че работим ежедневно, денонощно, живеем изключително скромно и в лишения, пак не можем да помогнем на всички. Затова аз от много години призовавам сънародниците си да се обединим, организираме и заедно да си самопомогнем, за да може абсолютно всеки българин да получи всичко това, от което има нужда за да живее нормално, а той не е в състояние сам да си го осигури. А за държавата е безсмислено да споменаваме, че не прави почти нищо, а много често дори пречи хората да си помагат и още по-често умишлено вреди.
Въпреки това, което правим от сърце и душа, много от вас са ставали свидетели как някога, поствайки някакъв текст във Фейсбук, някакви напълно непознати, много често с фалшиви профили, започват да ме хулят, обиждат и кълнат, използвайки най-обидни думи, упреквайки ме в печалбарство, мошеничество и лъжа, но без да подкрепят обвиненията си с реални факти. Примерно, една дама твърдеше, че съм нямал сестра, за която бях споменал, а аз си имам сестричка, с осем години по-голяма от мен… И когато такива хора започнат да пишат такива небивалици, който прочете коментарите им, остава с впечатление, че тук става въпрос за мошеничество и напуска групата, блокира ме и т.н. Не знам умишлено ли се прави това, но знам, че си има такива хора, на които всеки им е крив и за тях да се заяждат с всеки, е въпрос на чест и никой лекар не може да им помогне.
И тези хора дори не са си направили труда да прочетат, че това, което предлагам е в тяхна полза, а прочитайки първия ред, си правят някакви заключения, каквито само техният мозък може да съчини,  и започват да бълват змии и гущери, и си измислят неща, каквито изобщо няма в публикуваното от мен. Разбира се, някои може би са се почувствали засегнати, застрашени от написаното, защото често разобличавам с много конкретни доказателства многото измамници, които безбожно лъжат и ограбват наивните, най-вече възрастни хора, но не само такива. Разбираемо е такива хора да реагират и нападат.
Но си има и хора с особено его и болезнена нервност, които се чувстват жестоко обидени и наранени, ако ги тагнеш и Фейсбук им покаже съобщение за това, които също започват да те нападат, да те докладват и заплашват. Сякаш не са се регистрирали сами в социална мрежа, където това е част от условията и правилата за присъствие, а ти си влязъл неканен в техния дом и им казваш: “Здравей!”
Наистина много хора вече са с психични проблеми от трудния живот през последните десетилетия. Повечето изобщо не мислят и виждат в другия това, което са самите те. И вместо да се лекуват, започват да нападат другите, като пияния, повърнал върху себе си и се отъркал в човека до него, присмивайки се на спретнатия и културен човек, че е оцапан…
Но ако се върнем повече от 2000 години назад, ще си припомним как и тогава хората не вярваха и не приемаха Христос, и пожелаха Той да бъде разпънат на кръста, а да бъде освободен злодеят Варава. Спирал съм се нееднократно на тази тема, защо хората предпочитат Злото пред Доброто, Лъжата пред Истината, затова сега няма да наблягам върху това. А и виждаме как в наше време политиците и бизнесмените се възползват от този бъг в мозъците на хората и нагло лъжейки ги, поне за мен много учудващо и против всяка логика, печелят симпатиите им и ограбват държавата и народа. Ето това искам да променим заедно с по-нормално мислещите българи.

Някак българите не могат или не искат да осъзнаят, че това към което ги призовавам е в полза за самите тях, а не за филанкишията…. Правиш много малко, а получаваш изключително много, много повече, което идва от колективното добро, в което ти си важна и незаменима част. Не мога да си обясня как предпочитаме да работим за някой олигарх, отдавайки много усилия и търпеливо чакаме да ни даде малка част от това, което сме изработили! Това го приемаме нормално, смирено и сме доволни, а отхвърляме това, което е най-доброто, справедливото и което ще ти даде толкова много, колкото няма да ти даде никой работодател.

Едни граждани много са спечелили от нас, а други – нищо, тъй като много искат, но нямат желание….

Но в крайна сметка и тези, които първоначално са направили някакво усилие, отделили са по минутка-две, постепенно се омързеливяват и започват да чакат само на другия да им свърши работата. А другия гледа предния и прави като него – нищо. И това, въпреки че са видели колко са големи ползите. Но мързелът и това да прекараш другия, да чакаш той да спечели, а ти да се облагодетелстваш на негов гръб, явно е са по-силни от разума. И ако ги попиташ защо вече не правят абсолютно нищо за да продължат да печелят, не само пари, не могат да ти отговорят. Тъпеят и продължават по същия начин, с което обричат завинаги на безправие, несигурност и бедност родителите и децата си. Или ако някой все пак даде някакво обяснение, казва, че не може да накара приятеля си да отдели минутка за себе си и общото дело. А приятелят му казва същото, за него. Така гледайки се един-друг, че нищо не правят, резултатът е в полза на политиците и всички останали престъпници. А трябва, не да гледаме, че съседът не прави нищо и да го последваме в нищоправенето, а всеки да направи за себе си малката стъпчица в Народната общност, водеща до огромните ползи за всички.

Всички виждаме, че нещата в държавата ни не вървят по правилния път. Какво можем да направим да променим това, когато гражданите са толкова разделени и отчуждени едни от други? – Нищо не може да се направи, ако искаме сами да постигнем нещо голямо. Сам човек е безсилен да направи каквото и да е, затова политиците, олигарсите и престъпниците си сформират мощни политически партии, картели и др. групировки и налагат тяхната воля – бандитска, над разединения народ. Като не можем да имаме и ползваме нормално здравеопазване в държавните и частни болници на държавата на мафията, организираните граждани можем да си направим свои болници и всички най-необходимо, в държавата на доброто, справедливостта и морала, за да получаваме това, което заслужаваме да имаме. Като не можем да влияем на политиците да направят държавата ни истинска и добре функционираща, в полза на всички граждани, ще си направим държава в държавата, но спазвайки законите, каквито и да са те, за да живеем в нормален свят.

Румънците си направиха голяма, хубава детска болница, събирайки необходимата сума с дарения и есемеси. И това е начин да се постигне нещо, макар и само еднократно, но не всеки може да задели дори няколко лева за такава кауза. А в нашата българска Народна общност, предлагаме друг подход – без никой да дава от себе си дори стотинка, да постигнем много, много, много повече и да направим от пустинята и банановата република, в каквато превърнаха България политиците ни, в райска градина.

Вече 35-а години политическата класи залъгва народа, че прави някакви промени, преправя законодателството, обещават ни светло бъдеще. Е, къде е всичко това? За една част от най-непочтените и неморални граждани, това наистина се случи, защото откраднаха много и сега живеят като арабски шейхове, а голямата част от народа са бедни и безправни роби. И не говоря за формално безправие поради липсата на закони, а за реално безправие, въпреки законите, които не се прилагат за всички еднакво. А и по-лоши и нефункциониращи закони България никога не е имала. В по-голяма анархия никога българите не са живели. Това ли ви харесва на всички, които не желаете да се обединим и да си оправим държавата, да си създадем човешки условия за живот, за да живеем всички заедно, без несправедливости и лишения, с които явно свикнахме и не възроптаваме изобщо.

Българи, мои сънародници, сестри и братя, опомнете се и нека най-накрая народът ни се обедини, не около политически партии, които винаги ни водят към поредната национална катастрофа, а в общност на гражданите, която да се грижи за интересите на всички, а не на определен кръг бандити.

Моята майчица не доживя да опита от големите ползи на колективното добро, но не лишавайте и вашите майки и бащи, деца, братя и сестри от това, което го има само в рая. Можем и тук да си го построим този рай, ако сме заедно това велико дело.

Ако бяхме умни, далновидни, осъзнати хора, досега можеше да сме заживели като в рая. Още от първите години на т.н. демокрация призовавам към нещо подобно, а сега нещата са съвсем изкристализирали, но не виждам масова подкрепа за Народното дело. За твоето, на твоя народ дело, а не на политиците – най-неморалната част от обществото ни, чиито дела с радост подкрепяме, макар и да гласуваме и узаконяваме тяхната престъпна власт, което го правим една трета от българите, а останалите бездушно си наблюдават отстрани.

Ех, българи….

То така политиците са измислили правилата, че всеки на държавна работа да чувства държавното като бащиния и да прави каквото си иска или да го възприема като нещо много чуждо и да се възползва и краде от него колкото може повече. А и медицински сестри и лекари ти казват в очите, че и да се оплачеш, че не си вършат съвестно работата, няма никой да ги изгони от работа, защото няма кого друг да назначат на тяхното място.

Всички плащаме на държавата безброй данъци, които са повече от половината от трудовите ни възнаграждения, а отношението към нас е като към мръсни кучета. А в същото време някакви си политици и безброй бандити ограбват десетки милиарди лева всяка година, за които няма съд и присъди, защото са си присвоили държавата и институциите ги защитават.

Скъпи съграждани, хайде, отговорете ми, къде ни е акълът, кого чакаме, защо не направим нещо заедно, за да променим държавният геноцид срещу българския народ?

И тези лекарства… Всяка година само в САЩ се създават десетки нови лекарства, а лекарствата, както показва статистиката, убиват милиони американци. Човешките болести също се увеличават, но не са ли малко много десетки хиляди лекарства за много по-малко болести!?! Не, приятели, дори много лекари признават, че лекарствата се създават, не за да лекуват, а за да осигуряват огромни печалби на фармацевтичните гиганти, на акционерите им (не е тайна, че продажната цена дори на най-обикновено лекарство е десетки пъти, а не проценти, над производствената), които огромни средства, отиват, както за подкупи на политици и държавници, така и за водене на войни.
Това трябва да ни светне като лампичка и ни обедини, приятели, за да създадем лекарства, които лекуват, и да ги произвеждаме в Народна фармацевтична компания.
През годините сме събрали толкова много научни и особено практически резултати за невероятното действието на много от нещата с които работим, но просто не смея да ги препоръчвам с пълна убеденост, той като хората са различни и не мога да гарантирам еднакви резултати, а и винаги има вероятност, някой да има допълнителни заболявания, за които определеният лек може да е опасен. Затова ми се иска първо да се направят множество изследвания, с много пациенти, но под медицински контрол, за което са нужни много средства. А това може да се случи само ако всички допринесем то да се случи. Може, ако сме заедно.

И отново призовавам всички разумни българи – не бъдете апатични, бездейни, не мразете сънародниците си, ако не са заслужили това и разпространявайте информацията за това народно дело, в което трябва всеки истински българин, мислещ за себе си и семейството си, милеещ за род и родина, трябва да бъде част. Това, че всичко ще е обща собственост, като всеки ще има акции в Народната компания и ще печели от тях, не значи, че е “държавно”, в смисъла, който тази думичка е придобила, на нещо чуждо, което трябва да се краде. Напротив, всичко ще бъде поравно на всеки и пазейки и надграждайки съществуващото, ще се увеличават и благата за всички граждани, част от Народната общност.
Канете и всичките си познати български производители, включително познатите на много граждани производители участници във фермерските пазари, които могат да предлагат продуктите си, но само ако са изключително качествени, в Народния магазин, за да стигат до повече българи от различни краища на страната.
Всички пазарувайте от своя Народен магазин, а не от случайните електронни и стационарни магазини, ако продуктите, които желаете, ги има и на двете места. В първия случай вие помагате на себе си, като купувате най-качественото, а надценката също остава за вас и за развитието на Народното дело, от което всички ще имаме несравними ползи и ще можем да си осигурим и добро медицинско обслужване, добро образование, отлична работа, с високо възнаграждение, спокоен, безпроблемен и щастлив живот.. Във втория случай, помагате на поредния политик-олигарх, с безброй фирми, макар и регистрирани на името на баба му, да кара последния модел Ферари, да си купи нов частен самолет, яхта, да си построи палат на Малдивите и да купи сестрите и майките ви. Но все пак решението си вземате сами.
Имайте предвид, че новият електронен магазин, в който ще има безброй функции, които ще улеснят изключително много живота на всички, не може да си го позволи обикновен човек. Такъв сайт струва стотици хиляди, дори милиони лева. За това в Народната общност ще привлечем отлични програмисти, за да направят най-доброто.
А пари, както много пъти съм посочвал и съм давал конкретни примери, не са проблем, когато всички сме единни. Без да се налага някой да дава дори стотинка от себе си, продължавайки да правим нещата, които си правим нормално в ежедневието, единствено с тази разлика, че вече ще ги правим умно, организирано и единно, в своя полза, в Народната общност, т.е., във всеки един от членовете на общността, които сме абсолютно равноправни партньори и съсобственици на всички активи, ще постъпват месечно стотици милиони, а и милиарди, когато успеем да развием нещата, както го плануваме. Само така, възползвайки се от КОЛЕКТИВНОТО ДОБРО, както народният светец дядо Влайчо го е нарекъл, можем да се преборим със системата и статуквото и да осигурим на народа български нормално съществуване. Трудното е, не в осъществяването на това велико дело, а да се възвърне моралът и разумът на българите. Сега правим всичко в своя вреда, без да осъзнаваме това, и бягаме от съветите на народните светци и будители, бягаме дори и от Бога.

И така, приятели, ако сте готови да направите малката крачка за себе си и за доброто на народа и родината, прочетете накратко следното, кликайки на линка по-долу, и се присъединете към единствената истинска, с неполитическа цел, организация на своя народ, за да получавате, а не да ви вземат, каквато е единствената до момента практика в света, за всякакви политически, икономически или граждански организации. Макар че то всичко е политика в живота. Но целта ни е, не да влизаме във властта, а да си върнем властта над душите, умовете и сърцата ни, които политиците грубо ни взеха през последните 34 безцелно изгубени години. Заедно ще можем да вдигнем рязко жизнения стандарт на българите или поне на членовете на Народната общност, в която всички сме равноправни съсобственици.
Нека тези от сънародниците ни, които са по-осъзнати, по-смели да поемат отговорност, да потърсят начин как да убедят съкварталците си в чистотата и невероятния потенциал на идеята за Народна общност, за големите ползи за всички граждани и да се заемат с организационните дела на място. Без наличието на такива българи-герои, няма да има промяна, развитие към по-добро и благоденствие на българския народ. В момента това, което сме като народ, абсолютно точно отговаря на думите на Петко Славейков, че “не сме народ, а мърша”, което не се отнася само за политиците ни, за съжаление. Но нека опитаме да променим това тотално падение и деградация, и с времето ще изхвърлим мършата сред нас, като я заменим с умни, морални, достойни и родолюбиви български граждани, възпитани, не както е сега, в егоизъм, алчност и омраза към съседа и родината, а в любов към всички и всичко родно.
В Народните клубове, каквито ще изградим във всяко населено място и всеки квартал, ще се осъществяват голяма част от най-важните услуги и взаимопомощ сред живущите. Всички членове на общността ще начертаем основните насоки и правила, както в момента има някакви, които сте прочели или ще прочетете, но ще ги преразгледаме всички и заедно ще решим кое да остане, кое да се промени към по-добро и как точно да се прилага, а в кварталните клубове членовете ще си избират своите представители, които ще се занимават с организационната дейност и работните процеси на място. А абсолютно всички ще получаваме поравно от благата, които сме си произвели. Заплатите на заетите в клубните дейности и работещите в Народните предприятия, ще се определят справедливо според професионализма и положения труд, но ще са по-големи от тези на същите длъжности в подобните държавни и частни предприятия у нас.
Приятели, нека заедно го направим, за да запишем това велико българско народно дело в историята на човешката цивилизация.

Ето защо всеки, който се чувства истински българин, който иска родителите му и децата му да не бъдат завинаги роби на българските политици и олигарси, трябва да разпространява информацията за Народната общност, тъй като един човек не е способен да го направи, борейки се с безброй препятствия, включително и социалната мрежа Фейсбук, която е доказала, че мрази българският народ, като по някакъв начин не показва на много потребители постовете от моя личен профил, изпраща известия за постовете ми само на десетки, рядко до повече от 100 потребители, постоянно ми изтрива постовете, защото с тях се обръщам към моя народ, не за да правим някакви революции, а за да се съберем, сдружим и самопомогнем, което явно американският сайт го приема като глобална заплаха, най-вече за съществуването на САЩ!!!
Ето току-що какво пак направи великият Фейсбук – пост от 9-и ноември, който някак е пропуснал да изтрие веднага, днес, на 22-ри получавам това:

 

Но това е редовна практика на Фейсбук, да възпира опитите на българския народ, да се измъкне сам от блатото в което ни вкараха продажните ни политици и техните господари. Ето как отново Фейсбук продължава да пречи на българите да използват по предназначение социалната мрежа. А и другото наказание за хората, опитващи се да пробудят народа си е това, че постовете ми ги показва на по десетина човека, а може да изпише, че уж са видени от няколко десетки. Така американският сайт се бори срещу народите, които не си кротуват и не приемат демократичното робство.

 

Реших да не слагам линк към Фейсбук, а направо тук да постна следното:

Скъпи сънародници, българският народ се опитва да се надигне и отърси от пепелта, самоорганизирайки се в единна народна общност, без политически и други зависимости, и да постигне велики дела, в полза на всички нас. Присъединете се, за да сме заедно в това велико народно дело, за да повдигнем гордо глави, да отхвърлим съвременното робство и да постигнем веднага, а не за някога в неизвестното бъдеще, рязко повишаване жизнения стандарт и продължителността на живота, чрез общи действия на взаимопомощ и целенасочени икономически практики, за да си осигурим сигурност, свободно време и щастие за нас, за родителите ни, за децата на България!!

Хиляди страници е информацията, която може да прочетете, но с в няколко изречения ще опитам да кажа как ще започнем и какво ще постигнем всички заедно, като равноправни съсобственици на всичко, което сътворим и което ще ни носи изобилни плодове, като изсипани от рога на изобилието.

Създавайки множество предприятия, първоначално за най-важните и ежедневно използвани продукти, които ще са с най-високо качество, произведени от българския народ, което само по себе си е разбираемо, че ще доведе до по-добро здраве, свободно време и просперитет, ще започнем поредното възраждане от пепелта на Майка България, която ще превърнем от АД, какъвто я направиха продажните ни политици през никога несвършващия преход, в РАЯ НА ЗЕМЯТА.

Докато се събираме, създавайки структури във всяко населено място, изграждайки във всеки квартал големи народни клубове, в които чрез взаимопомощ и множество полезни услуги и икономически дейности, решихме, първоначално всички приходи да ги разпределяме между всички членове. Едва когато сме се събрали достатъчно голям брой граждани, ще започнем да използваме печалбата от дейностите ни за осъществяване на плановете на Народната ни общност.

Едни от първите народни ферми и предприятия, които ще изградим, ще са за зеленчуци, плодове, месо, пчелен мед, за изключително качествени млечни и месни продукти, здравословни вино, плодови и зеленчукови сокове и безалкохолни напитки, банка и застрахователна компания, големи фармацевтично и козметично предприятия, бензино, газо и зарядни станции за електрически автомобили, в клубовете – различни ел. ВиК, фризьорски, авто и други сервизни услуги, кухни с отлични готвачи, за приготвяне на ежедневна, топла, питателна храна за всички, които искат да спестят от времето за пазаруване и готвене и още някои други важни производствени предприятия и дейности за улеснение на гражданите.

А за да постигнем всички заедно това и още много други полезни неща, трябва всички да подходим сериозно и отговорно, да отлеем основите за големия народен градеж.

В много призиви към гражданите вече са описани едни или други неща, които трябва и ще направим, но все още българинът е забил нос в земята и не мисли самостоятелно с главата си.

Осъзнатите българи, които се присъединят, ще получават всеки месец значителни парични възнаграждения от приходите на общността, които ще разпределяме изцяло. Ще се възползват от много услуги и възможности за подобряване качеството на живот. Както и пазаруване, целогодишно, с голяма отстъпка от почти всички електронни магазини, а на по-късен етап и стационарни, което ще е на практика напълно безплатно.
Който желае, може да се включи в дейностите в общността срещу солидно възнаграждение.

А първоначално приходи ще идват от редовното посещение на всички в Народния магазин, който е собственост на всички членове, от рекламите и продажбите в него. Когато започнем мащабната ни дейност, ще се възползваме и от фондовете и субсидиите от ЕС. Канете български производители на висококачествени продукти да предлагат продукцията си в Народния магазин, който ще е и техен, когато се присъединят към Народната общност. Поканете своите близки и приятели да се присъединят към своя народ, защото колкото сме повече, толкова делата ни и печалбите за всеки един член ще са по-големи.

Но по-подробна информация ще получите когато се присъедините.

За да станете член на Народната общност и получите различни безплатни неща и месечни дивиденти надхвърлящи многократно месечните приходи на семейството ви, трябва да имате желание, да сте морален и отговорен гражданин, да изпратите първоначално поне двете си имена, населеното място по местоживеене, ел. поща или тел. номер, и квартала, която информация е важна, за да се следи достигането на минималния нужен брой граждани в съответния квартал, за да започнем изграждането на Народен клуб.

Изключително важно е всеки да допринесе за сбъдването на всичко това, не с пари, а с минимални действия. Народът ни е като голямо семейство, което трябва да е сплотено, за да имам разбирателство, щастие и благополучие в него. Виждаме до какво доведе разделението, което политиката ни наложи, изповядвайки брутално римския принцип на държавно управление „Разделяй и владей“. Сговорна дружина, планина повдига, е казал народът ни. Но ако огромната част от съгражданите ни продължават да изпълняват волята на политиците, то всички сме обречени завинаги да останем техни роби.

И така, приятели, разберете че, ако стотици хиляди и милиони българи се обединим и организираме, като извършваме задружно определени действия, планината няма да ни се опре. Но ако, не голямото народното семейство, а само едно малобройно семейство от няколко члена се опита да постигне това, което голямото семейство лесно може да постигне, то дали ще може да построи примерно болница и си купи медицински хеликоптер, да построи ВЕЦ, ТЕЦ, АЕЦ, църква, водопроводи, канализация, пречиствателна станция, електропроводи до жилището си, спортна зала, стадион, магистрали на територията на страната и т.н. и т.н.?
Ето защо не трябва повече да стоим отстрани и бездушно да наблюдаваме как единици достойни българи, които отдават всичките си сили да направят добро на целия народ, а трябва всички да се включим и сме заедно в това велико дело.

Да припомня и това, че всеки член, ще получава всяка година безплатно пчелен мед за нуждите на семейството си.
Прочетете повече тук:

А също може да хвърли един поглед и на големите ползи и печалби от членството в Народната общност:

Пишете на тази ел. поща: narodna.obshtnost@mail.bg

Ако не използвате имейл, обадете се на тел: 0886656222.

 

Но и тези българи, на които вече нищо не може да промени техният новодемократичен мироглед, изграден от пропагандата в последните десетилетия, които си вярват, че светът е за хора-единаци, стръвници и едновременно с това, което е големият парадокс, мечтаят за глобализъм, и приемат за комунизъм колективните дела, масово разпространени в най-богатите капиталистически страни за които те бленуват, но не искат да разберат откъде са техните богатства, могат да се възползват също от общността на своя народ, макар и стоейки извън нея, като спечелят много за себе си, като едновременно с това ще допринесат и за просперитета на родината си. Прочетете тук как да се възползвате от част от предлаганите възможности за изключително лесни и високи печалби, без да бъдете заедно със своя народ в неговата Народна общност: