България – революционна промяна част Осма

ВЪРНИ КЪМ ЧАСТ СЕДМА

„Измина доста време докато осъзная, че хората, които постигат нещо, рядко са онези, които стоят и чакат нещата да им се случат. Те са онези хора, които стават и се борят за нещата, в които вярват.“
Леонардо да Винчи

 

Да ви се представим преди да продължа да пиша. Всичко, което предлагаме, тръгва от нас – Мария Маринкова и Емил Манолов и желанието ни да помагаме безвъзмездно и с много Любов на хората. Много българи, и не само, ни познават покрай нашата дейност, а тези, които не ни познават, ще се радвам скоро лично да се срещнем и запознаем. За да не говорим сами за себе си, може да прочетете отзиви за нас и дейността ни тук: Отзиви за чудесата и изцеленията от използването на шунгита и другите ни уникални продукти, съоръжения, апаратури и нашия екип 


Тук ще цитирам думи за нас от един от редицата световни учени, с които изследваме шунгита, като нека да е един от известните наши учени.

♥ Проф. Ignat Ignatov  “Емил Манолов (Авитохол Български Шунгит) и Мария Маринкова са най-добрите специалисти в България за практическото приложение на шунгит.” 

♥ Проф. Ignat Ignatov  “Екипът на Мария Маринкова и Емил Маналов е изключително компетентен за наноматериала шунгит. Шунгитът чисти 30 пъти по-добре токсини в човешкото тяло от активен въглен, преструктурира водата в тялото, така че се подтиска развитието на туморните клетки. Ние съвместно направихме проект за ефект на шунгита с планинска вода. Те използват висококачествен щунгит. Гордея се с вас!” 

♥ Проф. Ignat Ignatov  “Минералът шунгит е достатъчно проучен. С моя колега доц. Олег Мосин имаме научни статии в издания с импакт фактор. Има и публикация с резултати върху вода с Мария Маринкова и Емил Манолов. Този стандарт се приема в света.”

♥   Scientific Research Center of Medical Biophysics   “Препоръчваме статия на Емил Манолов за ползите на шунгита. Проф. Игнатов заедно с него и Мария Маринкова работи по много интересен проект за влияние на шунгита върху различни видове вода в полза на здравето.”  “Acknowledgements Authors wish to thank to Maria Marinkova (Batashki Karlak Ltd, Batak, Bulgaria) and Emil Manolov (Scientific Production Enterprise “Bulman – Shungite Ltd”, Veliko Turnovo) for collaboration of the research project for influence of shungite on mountain water.”

 

Първо, искам да поздравя и честитя на първите присъединили се към нашата общност, за вече изпратените им и получени от тях, средно по почти 9000 лв., които заслужено си спечелиха. Броят им все още не е голям, тъй като едва в края на миналата годината започнахме да приемаме желаещите да се включат в нашия проект. Не е и голяма печалбата им спрямо това, което всеки може и ще спечели. Но, разбира се, още в първите дни не може да се получи всичко наведнъж, но с всеки изминал ден приходите им прогресивно ще нарастват. Само за последните две седмици от началото на настоящата година, пак средно, печалбите на гореспоменатите партньори е значително по-голяма от вече полученото от тях, а останалите, включили се по-късно, също набират скорост.

 

Все още не разбираме причината за масовото (малко силно казано, защото масово ще е когато милиони българи се присъединят, а не само стотици или вече хиляди) предпочитане от хората на Програма II+, макар че Програма II (вижте снимката по-долу) ще донесе значително повече доходи на партньорите, ако желаят и да се потрудят малко, но вероятно грешната преценка, свързана с представата им за подобни неща с които ги сравняват, но с които програмите ни имат огромни различия, или страхът от неизвестното, а и недоверието с което подхождат, патили си от какво ли не, както и ние самите, докато през годините не осъзнахме в какъв бандитски, хищнически и безбожен свят живеем, ги кара да опитат с възможно най-лесното, за което не се иска и никакъв труд. Но, вярвам, че вече първите престрашили се, са се убедили, че няма нито риск, нито измама, и че предлаганото от нас е далеч по-различно от всичко, което познават, като винаги могат да се прехвърлят на друга от предложените програми.

 

Ето снимка на която виждате как изглежда списъкът на партньор за приходите му за последния месец, след направено преизчисление – всеки ще има в своя кабинет тази и друга информация за приходите и разходите, за това как се натрупват сумите за Партньорска програма II, които предстои да се изплатят през февруари, след като добавим всичко постъпващо от останалите партньори участващи в Партньорска програма II, и изчислим точната сума за получаване от всеки партньор – в случая, вече е изчислено и партньорът може да получи сумата, като по желание, може да си остави малка сума, за да я използва за покупки, с отстъпка и печалби, от всички електронни магазини, засега само опериращи в България:

 

И вече изплатена на партньора сума от 21800 лв.. В кабинета си всеки вижда начисленията и разходите, а отделно, с повече подробности, всеки ще получи в пощата си писмо, за да прегледа изчисленията.

 

Тук в Баланс е общата сума налична за момента в портфейла ви.
Приходи – тук се отразяват постъпилите суми от поръчки в ел. магазина, какъвто имат избралите Програма II. (Програма II+ е без собствен ел. магазин, а само с директни приходи от партньорите.)
Плащания – тук се отразяват изплатените на партньорите суми.
Корекции – всички начислени приходи постъпващи от партньорите от 3-те нива.

 

Ние все още не сме се обърнали към най-близките ни приятели, които искаме лично да поканим, но все още има пречки, които не ни позволяват да се срещаме, но много държим да го направим с тях на живо, а не по телефона. Но ако нещата в страната не се подобрят бързо, ще се наложи да се чуем по телефона.

 

„Ако сами не построите своята мечта, някой друг ще ви наеме, за да строите неговата.“

 

„Когато някой каже, че нещо е невъзможно, обикновено друг човек вече го прави.“

 

„Не целете успех, ако го искате. Просто правете това, което обичате и в което вярвате и той сам ще дойде при вас.“

 

Налага се да се върна и да напиша накратко в началото, доколкото мога, да обясня в няколко изречения за тези, които не могат да се преборят с нежеланието си да четат и с голямото си его, а и се сърдят и стават груби и нападателни, заявявайки, че това с две изречения трябвало да се опише и не ги интересуват врели-некипели за род и родина, а как да забогатеят, без да правят нищо или поне да е нещо от което да печелят, докато си играят на някакви игри в интернет. То аз точно това им предлагам като за начало – да спечелят много, без труд и без никакъв риск, за да се помръднат някои сънародници и поне заради възможността за печеленето на много пари, с присъединяването си, да подпомогнат останалите, които ще направим каквото е нужно и по силите ни за доброто на родината и народа. Но за да спечелят, за сетен път повтарям, че трябва да се потрудят и да почетат половин час, а и да се замислят върху прочетеното. А и написаното става все по-дълго, защото се налага да дописвам, повтарям и потретям, заради такива хора, които ме изумяват постоянно и навярно вярват, че Библията може да е само от две-три изречения, които да обясняват всичко божествено, а не да тежи толкова много, че да не могат дори да я държат в ръцете си, а да я прочетат – това е немислимо. (Но да си призная, аз също не съм прочитал изцяло Библията, може би защото не съм достатъчно силно вярващ, макар да искам да повярвам в съществуването на Добър и Справедлив Бог, макар че, така или иначе си спазвам почти всички Божии заповеди. Чел съм от нея от любопитство и наистина е интересно четиво – кара те да се замисляш, да станеш по-добър, пък и да си поплачеш. Но все пак предпочитах да чета много други неща – исторически, научни. И може би защото винаги търся научно обяснение за всяко нещо, това ми пречи да вярвам сляпо, безкритично, без да се замислям, както е в религията. Но ако този документ ми бе попаднал някога, бих го прочел, не един път. А може би част от Божия промисъл и благоволение ще се открият и тук.)
Стига сме живели само на дребно, с живот направляван от други, които изобщо не мислят за нас! Само заедно можем да изковем сами Съдбата си и извоюваме свободата си – истинската, а не привидната, като надвием лошите, силните на деня.
Написал съм го по-долу, но пак ще кажа за не знам кой път, че съм страшно, ама наистина страшно огорчен и разочарован от неадекватността, злобата и омразата към себеподобния, от необразоваността и непукизма, от егоизма липсата на доброта и съпричастност на, за огромно съжаление, повечето днешни българи и от липсата им на национално достойнство и любов към родината. Някои са силно против обединението на народа, защото народното единение и всичко колективно за тях било комунизъм, а те страшно мразели комунистите (мантра, която политиците не спират да повтарят над 32 години, за да отклонят вниманието на обществеността от грабежите и престъпленията, които вършат, и явно е промила мозъците на много хора). Други пък мразят капиталистите, християните, мюсюлманите, евреите, китайците, хомосексуалистите… А кога ще започнем да се приемаме каквито сме, да си сътрудничим и да се обичаме като истински приятели, като братя и сестри!?!
Намират се дори такива черни душици, на които явно предлаганото от нас застрашава в някаква степен техният изключително печеливш, без истинска конкуренция, бизнес и натрупаните богатства, които силно мразят сънародниците и родината си, дори се заканват, заплашват и ръсят жлъч, огън и жупел срещу нас. Но наглостта, безсрамието и безбожието, което демонстрират, ме кара да се съмнявам, че честно, с труд и пот са постигнали благосъстоянието си. Срамувам се от такива българи, но за огромно съжаление, такива винаги е имало сред нас. И по време на войните някои са си позволявали да крадат от бюджета за войската и докато войниците ни гладни, голи и боси са се сражавали и давали живота си за родината, хора с бели якички в тила са отклонявали огромни средства и са пълнили чекмеджета и шкафчета с откраднатите пари, точно както и днес се случва.

То всъщност светът изобщо не се е променил, само якичките днес са по-бели и точно тези, с белите якички управляват държавите, а народът ни… само спи и бленува за светло бъдеще, което никога няма да дойде, ако не се пробуди и не си го изгради, без да разчита на политиците. Ако преди ограбването се случваше предимно с военни набези и колонизиране, днес се действа по друг начин, със санкции, подкупи, заплахи… на което му казваме демокрация!
А и още Христо Ботев е установил същото като мен, какви сме хората, как харесваме, слугуваме и възвеличаваме Злото и не подкрепяме и не вярваме на Доброто. Така че, няма защо да се чудя, че много хора не вярват в делата ни с Мария и някои казват, че не можело да правим толкова безплатни неща – тук не можело да няма някаква уловка! А на лъжите на мошениците българите вярват безкритично, може би защото нищо не правят даром. То затова и хората не повярваха и на Христос и го разпнаха на кръста, защото не е искал пари за деянията си и не се е наредил сред търговците пред храма за да печели, за да заслужи доверието и уважението им, а ги е разгонил!!!

“В тъги, в неволи, младост минува,

кръвта се ядно в жили волнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,

глупецът, вредом всеки почита:

„Богат е“, казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога измамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи…”

 

БОРБА, Христо Ботев


Мисля си сега за още нещо, което тези с белите якички правят и ограбват всички нас, които си кротуваме, слушкаме и гледаме безучастно как се гаврят с нас.
Не съм банкер, но както при всичко, което политиците вършат, в съдружие, разбира се, с големите бизнесмени, и тук виждам доста нелогични и ощетяващи държавата и народа ни действия. Първо, не искам да кажа, че трябва да печатаме безконтролно пари, както примерно правят САЩ, но след като има толкова много спестявания в банките, и българските, и в много други държави по света, като дори лихвата беше минусова доскоро и гражданите и фирмите губеха, за сметка на банкерите, защо нашите политици искат да вземат отново големи заеми от чужди банки, с много висока лихва!?!?!?! Защо не се използва една част от огромните за незначителната ни икономика спестявания на българите, вместо да се плащат огромни лихви на чуждите банки и финансови организации? Пак ли някой ни насилва да правим това, за да не изоставаме от големите длъжници – всички най-богати наши евроатлантически партньори или го правим, защото политиците ни са некадърници? Но докато големите държави, по един или друг начин, имат големи работещи икономики и биха се справяли с плащането на лихвите, да трудно, но все пак по-лесно от нас, то ние накъде сме се запътили и кой ще изплаща тези задължения след години?

Да, разбирам, че има опасност ако на пазара изведнъж се изсипят много левове това да повиши рязко инфлацията, но като вземем долари от чуждите банки, нали те пак ще се обменят с български левове от банките, за да се използват за разплащания и други дейности? Но ако се прави заради липсата на долари, то защо управляващите спят и не правят така, че да се увеличи производството и износа, за да имаме достатъчно валута? Или целта е да трупаме дългове, да сме зависими, да плащаме големи лихви, за да може Западните граждани, чиито управници не спират печатниците за пари, да живеят от тях, т.е. на наш гръб? Може и друга да е целта – да може наши частни банки да спечелят много пари при обмяната на чуждестранната валута с левове!!! Или пък някой получава добро възнаграждение като благодарност за тези заеми на Българската държава?

Да, няма кой да ми отговори на тези въпроси, но когато стигнем до тяхното разискване в нашата общност и ги обсъдим всички заедно, с професионалистите, може да намерим по-добро решение. А най-доброто ще е, когато създадем наша народна банка. Тогава гражданите и фирмите няма да бъдат вече лъгани, изнудвани, ограбвани с различните далавери, такси, високи лихви при кредитите и т.н. и т.н..

 

Искам да чуете думите на моя приятел Патрик Сан Франческо, за вината, егото и лицемерието:
https://www.facebook.com/AvitoholBulgarskiBulmanShungit/posts/2470995932983698

 

Трудно ми е, дори невъзможно, да си обясня защо хората постъпват така и си избират престъпника, пред Христос, когато уж сме разумни и можем да преценим и разграничим лъжата от истината, доброто от злото, но въпреки това, някои… да не кажа, че повечето, избират да бъдат от лошата страна.
Цитирам думи на известен чуждестранен политик, който също не може да си обясни действието на политиците от някои от големите страни, като всеки иска само неговата държава или коалиция от няколко страни, да властва/т над света, като за тях винаги друг е лошият и го обвиняват дори за неща, които той не върши, а самите те ги правят, и защо вместо да се състезават в производството на оръжия, създавайки конфликти в различни части на света, за да ограбват по-слабите и се величаят, че са най-богатите и най-великите, всички държави не започнем най-накраяа да се приемаме, уважаваме и сътрудничим, за да върви светът към постоянен мир и просперитет за всички:

„Тъжно е, че възрастните участват в такова състезание: кой е по-готин, кой има повече…“


Но може би науката е наясно с този проблем при хората, особено за тези, които са във властта.
Бих препоръчал тази статия, където добре се описва защо хората, напътствани от медиите (обърнете внимание на случващото се през последните 2 години в целия свят), приемат доброволно да жертват свободата си, ставайки като стадо овце, и защо някои хора, дори съвсем нелогично, отказвайки се от своето благополучие, се нахвърлят ожесточено срещу мен и други като мен във Фейсбук, оплюват ме, без да ме познават, открито заявяват, че ще ме докладват ежечасно на Фейсбук, и то само защото ги дразни това, което пиша и че правя нещо различно от лошото и омразата разпръсквани масово навсякъде.
Ето няколко изречения от статията:


“Матиас Десмет (Mattias Desmet) е професор по клинична психология и магистър по статистика към университета в Гент, Белгия, и се занимава с онези обществени фактори и условия, които карат същото това общество доброволно да се отказва от свободата си…
…Това води до нещо като ментална интоксикация, която е истинската причина за сляпото подчинение и която, подобно на религиозен култ, ги кара да се придържат фанатично към правилата, дори и с риск да нанесат вреди или да понесат лични загуби. Душевно или физическо здраве, дом, семейство, поминък или материално благосъстояние – нищо няма значение за изпадналите в хипнотичната магия на тълпата. Именно това е един от най-проблематичните аспекти на този психологически феномен, според проф. Десмет – склонността към самоунищожение чрез неестествено стесняване на фокуса.

Много подходящи тук са думите на Гюстав Льо Бон, прочут френски специалист в областта на социалната психология: “Масите никога не търсят истината. Те биха погребали доказателства, които не са по вкуса им и биха обожествили грешното, ако то ги блазни. Който може да ги храни с илюзии, лесно ще им стане господар, а който се опита да им каже истината, винаги ще бъде тяхна жертва”.

В книгата си “Тълпата: изследване на колективното съзнание”, Льо Бон разкрива в детайли характеристиките на човешките тълпи и склонността им да изоставят съзнателните разсъждения в полза на несъзнателните стадни действия. Той предупреждава, че ако дадено общество не успее да се мобилизира и пребори с липсата на вътрешна единност, както и с безумната идея, че животът няма смисъл, стадното поведение ще вземе превес и психологически увредените хора ще станат мнозинство.”

 

Били ли сме участници в този процес на преинсталиране на морални норми, моди, убеждения и цивилизоване, според представите на някой, който е превърнал човечеството в марионетки? Срещали ли сме в социалните мрежи в интернет специални платени от политически партии или праветелството – дори не само нашето, потребители, които ни се нахвърлят без причина, като ни набеждават за всички злини на света? В детската градина, в училище, университета, там не ни ли манипулират и внушават неистини? Социологическите агенции лъжат ли ни постоянно с неверните социологически проучвания, залъгвайки ни какво харесва и мрази народът и кой е по, по най? По медиите насочват ли ни как да мислим и кого да мразим?…

И всичко това ни прави послушно стадо овце, които вече виждат истината, но са научени да застават на страната на лъжата на злото. Ето това правят с нас, а много от гражданите дори не осъзнават, че са така манипулирани и програмирани да постъпват антилогично и да си самовредят, но да следват сляпо това, което им се представи от медиите, които много добре знаем чия воля изпълняват – на тези, които им плащат, а това не е народът.

И всички ние сме подложени на тази игра на препрограмиране и господство над човечеството. Аз също мога да бъда манипулиран, без да мога да го осъзная, както и всеки друг човек. Затова е нужно да се обединим, заедно да разискваме нещата. Ще записваме на черната дъска това, което е – Истината и Лъжата, ще ги обсъждаме, анализираме и ще се поправяме така, че да намерим верния път, който ще ни донесе ползи, а не вреди, както искат господарите да бъде. Само заедно ще можем да се противопоставим на програмирането, да извличаме ползи за народа и да останем нормални, мислещи Човеци.

А ето и още едно обяснение за това как ни препрограмират и правят немислещо и бездушно стадо от послушни роби:

 

„Прозорецът на Овертон“ или методът, по който ни манипулират

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи постепенно се приемат и утвърждават като нормални и накрая се закрепват законодателно. Овертон описва технология, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея (както ще разберем и от примера по-долу). Това не е просто негова идея, която може някой път да действа, а работеща технология – последователност от действия, изпълнението на които неизменно водят до желания резултат. В качеството си на оръжие, тази манипулативна технология може да бъде доста ефективна сред човешкото общество, ако се използва от страна на управниците.

 

Според Прозореца на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото, съществува т.нар. „прозорец на възможностите“. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират и да се опитват да се закрепят нормативно. Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „норма“, тоест до нещо вече широко обсъждано и прието от масовото съзнание.

 

Сега ще дадем пример как работи технологията. Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат едни други.

 

Достатъчно ли е ужасен и невъобразим примерът?

 

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон, се нарича „НЕМИСЛИМОТО“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

 

ПЪРВА СТЪПКА – Но как е възможно?

 

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на „НЕМИСЛИМОТО“ в областта на „РАДИКАЛНОТО“.

 

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това какво мислят по темата различни чуждестранни и местни учени.

 

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е разсекретено, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“. Изказват се всякакви компетентни органи по въпроса и винаги се намират и такива радикални движения и специалисти, които, търсещи сензация, ще се застъпят за новото.

 

ВТОРА СТЪПКА – Защо не?

 

Следващото движение на Прозореца привежда темата за канибализма от „РАДИКАЛНОТО“, в областта на „ВЪЗМОЖНОТО или ПРИЕМЛИВОТО“.

 

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието! За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик или аутсайдер-непукист за човешките проблеми.

Като сме на темата за фанатизма, че и расизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название или евфемизъм.

 

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име. Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание. Канибализмът, който се нарича антропофагия, ще се нарича вече антропофилия. Както престъпникът сменя фамилията си и паспорта…

 

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

Главната задача на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.

 

ТРЕТА СТЪПКА – Може би не е толкова зле?

 

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на „ВЪЗМОЖНОТО“ в областта на „РАЗУМНОТО“. Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

 

На този етап се чуват фрази като:

 

„Желанието да се ядат хора е генетично заложено, това е в природата на човека.“

„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“

„Има хора, които искат да бъдат изядени.“

„Забраненият плод е най-сладък!“

„Свободният човек има право да решава какво да яде.“

„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“

„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от т.н. „плашила“ – специално създадени групи от хора от радикални привърженици на канибализма, но под прикритие се представят за радикални негови противници, с едничката цел да се присъединят към групата на антропофобите. А след това тези „плашила“ активно да създават върху образа на антропофобите представата за  откачени психопати – агресивни хейтъри на антропофилите, ниско образовани, призоваващи да се изгарят живи хора, например, само и само да не се изяждат и т.н.

 

А медиите, които задължително присъстват на размириците на антропофобите, да представят всички изброени по-горе неща, само не и реалните противници на легализацията и техните истински, нормални, морални възгледи. И така тези противници на легализацията на идеята се представят на обществото като ненормални, бунтуващи се, опасни. А и обикновено ги изкарват толкова ниско образовани, че на фона на изказванията на „учени“ и „специалисти в областта“, те да изглеждат като глупави и още незнаещи кое как се прави.

 

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

 

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА – В хубавия смисъл…

 

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на „РАЗУМНОТО“, в категорията на „ПОПУЛЯРНОТО“.

 

Антропофилията масово прониква в новините и токшоутата. Хора биват изяждани във филми, в текстове на песни и видеоклипове. Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“

Впускат се и авторитетите в действие:

 

„Нима не знаехте, че един известен композитор – еди кой си – е антропофил?“

„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“

„Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?“

За оправдание на привържениците на легализацията се използват престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики:

 

„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“

„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“

„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“

„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“

„Тях така са ги възпитали.“

„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“

ПЕТА СТЪПКА – Щом всички така мислят…

Прозорецът на Овертон се придвижва напред към пета стъпка, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на „ПОПУЛЯРНОТО“ към сферата на “НОРМАЛНОТО“.

 

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката.

КЪМ ЧАСТ ДЕВЕТА