Терапията лекуваща бързо и всичко „Траке БолгА-Ра“

Тук няма да описвам твърде сложната терапия „Траке БолгА-Ра“, а само ще опиша какво означават думичките.

Траке БолгА-Ра

Балканите са не само люлката на европейската, а и на световната цивилизация, което показват археологическите открития. Древните жители на нашата родна земя издигат градове хилядолетия преди тези в Мисопотамия, Египет, древна Гърция или всички останали народи по света. Тук са се зародили първите религии, организираното земеделие и скотовъдство, занаяти, изкуства, писменост, лечебни практики… Много преди Питагор и Платон да се родят, траките успяват да създадат човеколюбиви доктрини. Не случайно за предците ни са употребени определения като най-праведни и най-справедливи. Траките успяват да разпространят своето влияние и култура на много места. Гърци, римляни, хети приемат тракийски божества в пантеоните си. Галските друиди основават своята религия на учението на Залмоксис. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Славата на благия Орфей е била толкова голяма, че Христос е сравнен с него… Всъщност религиите на Египет и християнството са пълно припокритие и продължение на живота и делото на великия Орфей.
По-късно, други народи, най-нагло са си приписали тези пстижения на предците ни, но това е за друг разговор.

Траке
За пръв път наименованието Траке е споменато от древния летописец Ариан, живял 97 – 175 г. В творбата си „История на Витиния“, той разказва за красивата тракийска нимфа и нейните способности. По името ѝ гърците назовават територията населявана от нейните сънародници Тракия, която по-рано наричали Перке. Траке притежавала необикновени качества. Можела да омагьоса и подлуди някого (като самодивите), но също така била способна да изцели от всяко заболяване тежко болен човек с билки и заклинания.
За някои названия на лечебните растения ползвани от дедите ни получаваме сведения от древните летописи. По имената на билките може да се съди, че са създадени от хора говорещи архаична разновидност на българския език.

Болг
В една малка книжка наречена “Зографска История” се споменава, че eтнонима българи е съществувал още векове преди Христа. Неизвестният автор твърди, че народностното ни название идва от името на древния цар Болг, който, заедно със своя брат Брем, успява да завоюва значителни територии в Източна Европа. Брем (Брен) и Болг са исторически личности, живели през ІІІ-ти век преди Христа. А днес знаем, че част от болгите са се заселили чак в Ирландия.

В “Светоописание” на Помпоний Мела от началото на І-ви век, се споменава за скитски народ белги, който обитавал земи край границата на Европа и Азия… Kасае за региона около река Дон (считана в древността за граница на Европа). Къде изчезват тези белги учените не обясняват, но около петстотин години след Мела, Йордан разполага една част от българите в Черноморските степи… там където са живели белгите.
От Плиний Стари знаем, че през І-ви век в Панония са живели хора носещи името белги. Тяхното мистериозно изчезване също не е изяснено от историците. На мястото на панонските белги обаче, Павел Дякон и Орозий Павел поставят група българи. В самата Панония има доста топоними и хидроними обясними на български език.

Какъв е по народност Болгий, за когото в „Зографска История“ се твърди, че е дал името на българите?
Личното име Болгий, притежаващо вариант Белгий е от същия тип като Дакус, Гета, Беса, Одрус, Фрикс, Тюнес, Кикон. Те са възникнали на основата на етнонимите даки, гети, беси, одриси, фриги, тюни, кикони. Антропонима Болгий (Белгий) означава – представител на народа болги, белги. Т.е. не Болг е дало болги, болгари (българи), а е точно обратното.
Болг(иус) и Белг(иус) са варианти на тракийското лично име Бологес, Булогес, а също и на старомакедонското име Балагрий… Да не забравяме и племето балагрии, обитавало планината Балагрос (Беласица).

Авторът на „Зографска История“ може да е сгрешил твърдейки, че галът Болг е дал името на българите, но все пак данните са ценни, защото показват връзката на народностното ни име с това на келтски благородник живял преди повече от 2200 години.
От историята на Поп Йовчо от Трявна, научаваме за друг цар Болг, който е живял през VІІ-ми век преди Христа, т.е. преди повече от 2600 години… А най-полезните сведения дават ирланските предания, според които болгите са изключително древен народ, чиято най-стара земя е Тракия. Дедите ни са колонизирали не само Ирландия, Галия, Панония и Скития, но дори и далечната Индия. Там те са известни под името баргава-балгава…но това е въпрос на друга тема…

Нито Мела, нито Плиний дават подробности за белгите, но за сметка на това ирландците предлагат доста данни за болгите.

В древните ирландски предания се казва, че болгите (Фир Болг – фир е мн.ч. на фер – мъж) са дошли в техните земи от земите на Тракия и Скития (Добруджа, Украйна, Русия). В тези региони за първи път е имало народ, който в миналото е носил имената болги, белги, блегури. Като царе на болгите са определени Умор, Гостен, Ган, Дела. Тук ще отбележим, че Умор и Гостун са старобългарски владетели, а Ганьо и Дельо са типични наши имена.
На болгите се приписва въвеждането на високопродуктивно земеделие, създаването на първите закони и унищожаването на лъжата, мошеничеството и безчестието. Дори върховните богове на старите ирландци са свързани с болгите. Бащата на Медв (упойващата с медовина) е от племето на болгите. Луг Самилданах (най-надарения) е отгледан от Телчиу – принцеса на болгите, на която е посветен един от най-големите келтски празници – Лугнасад.

Тракийският народ болги трябва да е бил голям, защото срещаме негови клонове в Черноморските степи, Панония, Галия, Южна Британия, Ирландия, дори във Фригия има град Балгатия… Според Д. Хоматиан край Мизийския Олимп (този до Фригия) са живели българи още от най-дълбока древност, но са били прогонени на север от Александър Велики. След време обаче те се завърнали и отвоювали земите си… Нашествието на Болг и Брен през ІІІ-ти век пр. Христа също може да се разгледа като едно завръщане в старите земи – в Тракия, там където е възникнало името болги (блегури)…

Щяхме да притежаваме по-подробни сведения за белгите също от Плиний и Мела, ако историята ни не бе писана от нашите врагове – римляни и гърци. Те не са имали интерес да представят истината, а само своята пропаганда – оправдание за окупацията на наши земи и подтискане на коренното балканско население. Да бъде признат местния произход на българите би означавало да се признае за законна борбата на дедите ни против римляни и гърци. Кой народ няма право да брани земята си, или да освободи свои поробени събратя? Поробителите, които пишат историята не търсят справедливост, а облаги…

Нищо ново под Слънцето, нали!?!
В наше време, отново, според интереса, се пренаписва историята на света, а и нашата, в учебници и книги, или от силните на деня, като САЩ, или под влияние на различни шовинистки интереси, като сръбските и мегаломанските македонистки в Република Северна Македония или местните нацистки в Украйна и т.н..

В „Книгата за Нашествията“, написна от ирландски монах, е отделено особено внимание на героизма и битието на праисторическите народи на острова, наречени… FIR BOLG. Тези заселвания предшестват легендата за Tuatha De Danann (келтска слава).
Разбира се, преводът на Фир Болг и до днес е обект на всевъзможни тълкувания, за да се избегне връзката на този паметен период в историята на Ирландия с българите и техните преселения, налични в цяла Европа и формирали европейското население. А от изображенията на този тайнствен мистичен народ, описан като Скитски, който е бил поробен след Троянската война и бягайки от робство, достига земите на днешна Ирландия, виждаме огромна прилика с нашите традиции, запазени и до днес в Кукерските събори.
Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари, са типични карнавални форми, запазени от векове. Това са мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на лицата, с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Интересни са имената, които носят тези легендарни ирландски герои – Boan, Semeon, Etar, Gann, Ganann, Gosten, Cnucka, Umor, Dela, Anusht, Adar, Таман, Сенган и т.н. И докато учените се напъват да доказват, че най-вероятно Фир Болг е свързан с името на Belgae и с белгийци, от имената виждаме, че те са идентични и с днешните български названия.
Неоспорими факти има за връзката на Фир Болг с българските преселения, предизвикани от заробването на земите на целия Балкански полуостров – бивша Ариана, от елините след Троянската война. Този период е белязан векове преди Христа и е продължил до подписването на договора с източната Римска империя през 681 г. Римското робство е предизвикало миграция на български племена и в други краища на Европа – Италия и Испания, също и Британските острови, носещи името на българското племе Брити (стара българска дума за бръснати).
Важно е да припомним, че в писмата си до папа Инокентий, цар Калоян настоява за връщане на имперския жезъл и корона, напомня на Ватикана, че българите сме от келто-латински призход. „Кой, освен нас – българите, е наясно с Троянската война“, пише още той до папата.

В една голяма флота Ел Болг отплава до Иберия и след това в Ирландия. Водени от петте си вождове, те разделят Ирландия на пет провинции: Ган взима Северен Мюнстер, Сенган – Южен Мюнстер, Генан поема Коннахт, Рудрайж поема Ълстър и Слънга заема Лейнстър. Те установяват високото царство и поредица от девет върхови царя управляват Ирландия през следващите 37 години. Последният върховен крал – Eochaid mac Eirc, е пример за перфектно управление на държавата. За Ел Болг се казва също, че съдържат две подгрупи, известни като Ел Domnann и Fir Gáilióin.
След 37 години Tuath Dé пристига в Ирландия. Техният цар Нуада иска да си раздели острова с БОЛГ, но крал Ел Болг Еохайд отказва. Двете групи се срещат на прохода на Балгатан и последвалата битка – Първата битка на Маг Туир – продължава четири дни. По време на битката, Sreng, шампионът на Fir Bolg, предизвиква Nuada на единична битка. С един меч Шренг отрязва дясната ръка на Нуада. Въпреки това, Fir Bolg са победени и техният цар Eochaid е убит от Morrígan, въпреки че Sreng ги спасява от пълна загуба. Според някои текстове Fir Bolg бягат от Ирландия. Според други, Tuath Dé им предлага една четвърт от Ирландия като своя собствена и те избират Connacht. Езическите богове (Туат Де) са изобразени като група от хора с магьоснически способности.

В историята на Ирландия освен Фир Болг има преселения и от Северна Африка – берберите, както и от северните нашествия, споходили цяла Европа.
До днес много източници показват, че жителите на по-изолираните острови край западното ирландско крайбрежие са потомци на Fir Bolg. По-важното е, че тези хора също са смятани за почти преки потомци, тъй като населението на западните острови е останало относително недокоснато и непокътнато от влиянията на цивилизацията и напредъка.
И до днес на островите са запазени имена, които имат значеине на български – Манастири, Долно, Бурен, Мара и т.н.
Ел Болг продължава да живее в западната част на Ирландия и заедно с Туата де Данаан и милезийците се считат за едно от големите келтски племена в Ирландия.

Ра

Райко ле, ясно Слънчице,
ти хвъркаш, Райко, високо
и гледаш, Райко, широко!

Култът към Слънцето или още и Слънчевия или Соларния култ е известен още от древността при различните народи и цивилизации.
Соларният бог при различните култури притежава различни имена: Ра в Древен Египет, Аматерасу Омиками в Япония, в българската митология е наричан Райко, Даждбог при славяните, които са имали общо двама; за зимното слънце – Хърс, както и Ярило за пролетното, Нергал в шумеро-вавилонските митове, Мардук на есенното слънце в Акад и Вавилон, Инти при инките, Уитсилопочтли при ацтеките, Хелиос в Елада, Sol Invictus в римския пантеон, както и най-вече Митра при персийците.

Българите единствени от всички славяни наричат Слънцето Райко. Никак не е трудно да се досетим откъде древните египтяни са заимствали името на своя нов бог на слънцето Ра. Няма друг народ, който да използва повече това прозвище на Слънцето от българите: Рай, Райко, Райчо, Райна, Рая. Няма народ, който да се обръща с такава нежност и обич към Слънцето в своите песни и който да го почита като живо същество, комуто освен свръхестетвени сили, са присъщи и човешки емоции, страсти и дори слабости.

Според народните легенди някога Слънцето е било човек. Поради това, че бил много праведен, Бог го качил нависоко и го надарил със сила да свети вечно на света, да бъде всевиждащо и всезнаещо.

В славянската митология Коляда (Коледа) е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо младото зимно слънце, родено сутринта след зимното слънцестоене.

Още в митологията на древен Египет прави впечатление изобразяването на редица богове, свързани със слънцето с т.н. Египетски кръст Анкх в ръце, в който на мястото на горното рамо има овал. За неговият произход и значение няма еднозначно мнение на специалистите. Но всеки, който е виждал сутрешен изгрев над водна повърхност, много лесно може да направи аналогията в отражението и изображението. Такива кръстове като женски надгробия, все още могат да се видят и по старите гробища в България. Такива кръстове все още могат да се видят и по обредни хлябове за Бъдни вечер.

В митологията на древното африканско племе догони, се говори, че боговете са дошли откъм двойната звезда Сириус и са предали знания на хората.
За двойната звезда Сириус и за въртенете на двете звезди една около друга се говори и в Корана, продиктуван на пророка Мохамед между 610 и 632 г. Че Сириус е двойна звезда е известно на астрономите едва от XX век.
И до ден днешен редица тайни (масонски) общества включват звездата Сириус, в своята символика и ритуали.

Божества от древността до наши дни (в т.ч. Гилгамеш, Митра, Тракийският конник, Мадарският конник, сега Св.Георги) са изобразявани като ловец (войн) сражаващ се с бик (лъв, змей) и съпроводени от куче като пазител на душата. При това изображенията точно съответстват на разположението и изобразяването на съзвездията Орион (ловец), Бик (Телец) и Голямо куче.

И в България учените отдавна са разкрили, че тракийските, погребални могили в археологическия резерват „Сборяново“ при село Свещари, повтарят точно разположението на звездите от съзвездието Орион. Множество пещери-утроби приемат в себе си слънчевото обладаване, а в древността в тях са се извършвали обредни ритуали в дните на зимното слънцестоене.
В изобразените сцени от пещера Магура, типичната фигура на божествен човек, точно повтаря конфигурацията на звездите от съзвездие Орион. Звездна карта на тази част от небето е изобразена и на скална площадка над пещера Лепеница.

Много култури и езически религии по света почитат времето на зимното слънцестоене като момент с особено значение. В този период Слънцето символично умира и се възражда за нов живот. В три поредни дни светлината сякаш се бори с тъмнината за надмощие. Тогава се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

В българския народен календар 25 декември – Коледа се нарича още Голяма Коледа. Православната църква чества Рождество Христово. Имен ден празнуват всички с имена Христо и Кольо.
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основната цел на ритуала е да се оповести вълшебното раждане на ново състояние на Вселената, на новият Бог-Слънце.

Отпреди много хилядолетия, в много различни култури в северното полукълбо през този период се е отбелязвало и раждането на повече от 100 слънчеви божествени синове. Между всички тях не могат да не се забележат множество общи черти:
– Преди раждането им има противоборство между тъмнината и светлината, в което светлината винаги побеждава.
– Божествената майка ги зачева по странен начин, свързан с върховния бог. Самата Божествена майка символизира плодородие, свързва се със земята, и често се отъждествява със звездата Сириус.
– Мястото на раждането им е предсказано от новоизгряваща звезда (Източната, Кучешката, Витлеемската, определяна като Сириус) следвана от „тримата крале” (мъдреци, влъхви). От древността като „тримата крале” са известни трите звезди от пояса на съзвездие Орион.
– Раждането на слънчевите божествени синове е на мрачно място- обор, пещера, тъмна гора, блато. От тъмнината се възражда и Слънцето между 21 и 25 декември.
– Има опит за убийство на новородените момчета по това време, поради древно предсказание за завземане на престола.
– Имат по 12 последователи (ученици). Дванадесет зодиакални знака предначертават пътя на Слънцето (Бога), което преминава през съответните зодиакални съзвездия. 12 са племената (и царете) на Израел, 12 са братята на Йосиф …
– Правят множество чудеса
– Умират от насилствена смърт, като е пролята кръвта им.
– Възкръсват (три дни) след смъртта си.

Няколко хилядолетия преди Новата ера, прабългарите съумяват да съставят най-точната система за измерване на продължителността на Земната година. Тя се основава главно на движението на дванадесет съзвездия, носещи имената на животни, в зависимост от движението на Юпитер (Янкул) около слънцето (Юпитер прави пълната си обиколка около Слънцето за 12 години). (Пра)българският календар отново е свързан и със звездата Сириус.
От древени времена, прабългарският календарът се е изобразявал и с кръст като символ на връзката между Земята и Небето. От двете му страни на еднакво разстояние били изобразявани Юпитер и Слънцето. Двете равни хоризонтални рамене представлявали сянката, която хвърля Слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември). Дължината на горното (по-късо) рамо на кръста отговаряло на сянката, която хвърля Слънцето през времето на лятното слънцестоене. Съответно дължината на долното (по-дълго) рамо на кръста отговаряло на сянката, която хвърля Слънцето през времето на зимното слънцестоене.
Според българския календар годината има 365 дни и започва с най-късия зимен ден, наричан Единак (днес Игнажден). На всеки 4 години (високосна година) бил добавян един допълнителен ден- Денят на Слънцето.
Годината се състояла от 12 месеца, разделени на 4 групи, като първият месец от всяка група имал 31 дни, а другите 2 – по 30 дни. Българската година винаги започва с месеца на свинята.
Интересен факт е, че всеки българин е можел да си служи с календара, докато при китайците например той е бил достояние само на висшата образована класа.

Според професор Васил Златарски за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5508 г. преди Христа. Потвърждението е от прабългарски надпис върху каменен обелиск, намерен в Унгария, предполагаемо свързан с покръстването на българите при цар Борис, на който е изсечена годината 6374 от българското летоброене. Което означава, че българското летоброене е на над 7500 години.

А на Асеновата колона в храм „Св. 40 мъченици“ в град Велико Търново, е запазаен надпис на български език, посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница:
„В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин.“

За да се достигне въобще до идеята за календар, че и да се състави толкова точен календар са нужни наблюдения за движението на звездите и слънчевата система в продължение на много столетия, ако не и в продължение на пълен кръговрат на слънчевата система.
Най-старото изображение на този календар в Европа е намерено в Букоровски манастир в България.