Според геолозите, възрастта на шунгита е около 2-3 милиарда години. Породата се счита за най-старата, но изследванията ѝ продължават.
Шунгитът получава името си през 1877 г. в чест на мястото, където е открит – село Шунга. Руският професор по геология, член-кореспондент на Академията на науките в Санкт Петербург Александър Иностранцев определи камъка като „нов и в същото време последен член сред некристалните въглероди, резличен от въглища“.
Въпреки това, едно от първите описания на шунгит се намира още през 1792 г. в трудовете на руския учен-енциклопедист, натуралист Николай Озерецковски.

Борис Годунов, след като става руски цар, преследва почти всички представители на династията Романови. Той заточава Ксения Ивановна в Толвуйския манастир. Според легендата тук тя успява да се възстанови от болестта (всичките ѝ деца са умрели в ранна детска възраст) и в бъдеще да роди първия руски цар от династията Романови – Михаил Романов.
Толвуйският извор, пробиващ си път през „аспидния камък“ (както в древността е наричан шунгитът), оттогава се нарича „Царевен извор“. Днес на 5 км от селото, където се е намирал Толвуйският манастир, се намира Зажогинското находище на шунгит.

През 1713 г. Петър I започва да изучава лечебните извори. Той изпраща личния си лекар Блументрост и хирурга Равелин, които по това време се смятат за просветени лекари, за да потвърдят полезността на водата излекувала Ксения Ивановна, много работници и селяни. „Комисията“ одобрила шунгитовите води и Петър I, който е изглеждал могъщ на външен вид, но страдащ от различни много сериозни заболявания, започнал да доставя шунгитова вода на масата си в Санкт Петербург. Смята се, че именно шунгитовата вода, която пие Петър I, му позволява да живее много повече, отколкото лекарите му са предричали.

През 1719 г. Петър I основава курорта «Марциальные воды» в тези краища. Смята се, че курортът е получил името си в чест на бога на войната Марс, в памет на победите на руския император в Балтийско море, а също и защото раните на войниците зарастват по-лесно след използване на шунгитова вода и компреси. Освен това Петър I заповядва на всеки от войниците си да носи в раниците си парче „аспиден камък“ (този указ е запазен и до днес), който проявява уникални антисептични свойства, което прави възможно борбата с дезинтерията, болест, която донася основните загуби на войниците във войните от онова време. И така, шведските войници масово заболяват и умират от различни зарази и болести, свъзани най-вече с мръсната вода, която пият от блатата, а сред руските войници почти е нямало заболели.

През 30-те години на XX век известният съветски лекар Сергей Вишневски организира експедиция за изследване на Марсиалните води, резултатите от която отново потвърждават лечебните им свойства.

Сергей Александрович Вишневски
Съветски деятел в зравеопазването, заслужил лекар на РСФСР и Карело-финландската ССР, педагог, невропатолог, основател на физиотерапевтичната служба в Карелия.

В най-новата история учени от различни страни изучават уникалните свойства на шунгита, но руските специалисти имат най-значителен принос. Сред тях са носителят на Държавната награда на СССР акад. Сергей Подчайнов, доц. Олег Мосин, както и други учени. Но и България има своя принос към изследванията на шунгита, благодарение на проф. Игнатов и Научно-производствено предприятие „Булман-Шунгит“ ЕООД.
Според експерти включвания на шунгит-съдържащи скали се намират в една трета от територията на Карелия, както и на дъното на Онежкото езеро. Може би затова Онежкото езеро се смята за едно от най-чистите в Европа, чиято вода може директно да се пие, а нейните лечебни качества са доказани през столетията.

Намерена е и разновидност на шунгит с високо съдържание на силиций – лидит. /Пробен (лидийски) камък е плочка от тъмен камък, пр. лидит, използвана за оценяване качеството на благородни метали. Повърхността му е фино огладена и меките метали оставят видими цветни следи върху нея. Лидийският камък е използван от ювелирите в Древна Гърция, както и в Древна Индия 3500 г. пр. Хр., за определяне чистотата на благородните метали. Важно негово приложение в античния свят е употребата му при разграничаване на фалшиви монети. Прокарването на линия с благородни метали оставя видима цветна следа върху тъмната повърхност на камъка. Тъй като отделните златни сплави имат различен цвят, неопределената проба може да бъде сравнена с резултатите от проба с известна чистота. Това е метод, използван още в древността. В съвремието могат да бъдат приложени и допълнителни анализи. Следите от златото реагират по различен начин с разтвори на азотна киселина и царска вода, което указва качеството на метала. Вижте още интересна информация свързана с лидита по-долу./ Този минерал веднага стана търсен от бижутерите, като замени вноса на турски пробен камък. Освен това карелският лидит, според геолозите, превъзхожда любимия ориенталски камък ахат по своите естетически качества.

Има и почти фантастична версия за появата на шунгита на Земята: камъкът е фрагмент от експлодиралата някога планета Фаетон. А шунгитът дължи своите уникални характеристики на съдържащите се в него фулерени – молекулни съединения, принадлежащи към класа на алотропните форми на въглерода като диамант и графит. Поради своя произход и кристална структура фулерените наподобяват жива материя. Смята се, че те проявяват активност при взаимодействие с клетките на организма, допринасяйки за тяхното възстановяване.

Фулерените са продукт на лабораторни открития. Учените, провеждайки експерименти по моделиране процесите, протичащи в Космоса, се натъкнаха на новите съединения. През 1997 г. изследователите получиха Нобелова награда за това откритие.

Има една академична история, че професор Семьон Ципурски, отивайки да работи в Америка в края на осемдесетте години на миналия век, взел със себе си парче шунгит за спомен. По това време световната научна общност обсъжда новините за изкуствения синтез на фулерени. Синтезът на фулерени открива примамливи перспективи в науката, включително медицината. Но се оказва, че лабораторният синтез на фулерени е твърде скъп.
Докато работи в университета в Аризона, професор Ципурски решава да изследва своя карелски камък. И за негова голяма изненада открил същите тези фулерени в минерала. Така се появи предположението, че фулерените са тайната, поради която шунгитовата вода придобива уникални свойства – шунгитът, когато взаимодейства с водата, прехвърля свойствата на фулерените върху нея.

Днес, както в Русия, таки и в България, въпреки липсата на подкрепа от държавата, да не кажа, че тя дори повече създава пречки, и най-вече на финанси, се занимаваме с изучаването на уникалните свойства на шунгита. Провеждаме експерименти с модификация на шунгита, основаващи се на съвременните фундаментални познания за структурата и свойствата на минерала. Става дума за високотемпературна обработка, изменение на редокс потенциала на средата, иницииране на каталитични процеси преобразуващи въглерода и минералните компоненти на шунгита. Значително внимание се отделя на перспективите за практическото използване на шунгитаи при решаване на екологични проблеми. Например, пречистване на вода с помощта на иновативни подходи – комбинация от шунгит и ефективни микроорганизми.

През 21-ви век шунгитът навлиза в икономическия живот на човека като многофункционална суровина за различни индустрии и сфери на живот, включително металургия, химическа промишленост, пречистване на вода, производство на строителни материали и строителство, обществени комунални услуги, земеделие и подобряване на почвата, защита на човешкото здраве и животните, производство на козметика и защитни продукти, широка гама от потребителски продукти.
Той е обещаващ материал за решаване на много сложни екологични проблеми и подобряване на човешката среда в днешния урбанизиран свят.
Природата е дарила карелския шунгит с уникален набор от макро и микроелементи, с уникални структура и свойства. Всичко, което вреди на човека и животните, шунгитът го убива или поглъща. И всичко полезно – концентрира и възстановява.

Успешното и многостранно използване на шунгита се обусловава на комплекса от неговите уникални свойства.

Шунгитът е:

• сорбент, който пречиства водата и въздуха от много органични и неорганични съединения;
• катализатор, който осигурява разлагане на сорбираните органични вещества и възстановяване на сорбционните свойства;
• материал, който активно взаимодейства с електромагнитните полета от различно естество и неутрализира тяхното отрицателно въздействие;
• носител на широк спектър от микроелементи и биологично активни вещества, които повишават интензивността на биологичните процеси в организма на човека и животните;
• естествен антиоксидант, който може да повиши имунитета на човека по отношение на много сериозни заболявания.

*******************************

Загадката на генетичния диск

Това е един от най-загадъчните артефакти в света. Диаметърът на каменния кръг, открит на територията на Колумбия и наречен генетичен диск, е 27 сантиметра, теглото – около два килограма.

Двете му страни са покрити с изображение на вътреутробното развитие на плода във всички стадии. Сега този процес се наблюдава от лекарите със специални уреди.

Но как подобни сведения са станали известни преди шест хиляди години? И какви още знания може да са притежавали представителите на неведома ни цивилизация?

Рисунки, които не могат да се повторят

Колумбийският професор Хайме Гутиерес Лета от години събира необясними древни предмети. Повечето екземпляри от неговата колекция са открити в малко изследвания и труднопроходим район Сутатауса, намиращ се в провинция Кундинамарка. Това са камъни с изображения на хора и животни, както и изделия с непонятни символи и надписи на неизвестен език.

Главните експонати от колекцията на професора са генетичният (също ембриологичен) диск и други вещи, изработени от лидит – камък, добиван първоначално в Лидия, древна страна в западната част на Мала Азия.

По твърдост този материал е сравним с гранит, но при изключителната си твърдост той притежава слоеста структура и е много труден за обработка.

Камъкът е известен също под названието дарлингит, радиоларит и базанит и има ярка окраска. Още от антични времена го използвали за производството на украшения и мозайки. Но изрязването на нещо от него, дори с използването на съвременни инструменти, било невъзможно.

Причината е слоестата му структура, която под въздействието на резците задължително се чупи. И все пак генетичният диск е изработен именно от този минерал, а рисунките върху него напомнят не резба, а по-скоро щампа.

Очевидно при обработката на минерала е прилагана неизвестна ни технология. Нейната тайна и до днес е загадка.

Майсторите от подземните тунели

Друга загадка е мястото, в което е бил открит камъкът. Проф. Лета го намерил в един от местните жители, който твърдял, че е открил каменният кръг с надписите някъде около градчето Сутатауса.

Но някои изследователи (например писателят на научна фантастика Ерих фон Деникен) допускат, че дискът може да има отношение към рядка колекция на свещеника Карло Креспи – мисионер, работил в средата на ХХ век в Еквадор. За да подкрепя по някакъв начин своите енориаши, падре Креспи купувал от местните жители древни предмети, които те намирали по полетата или джунглите – от керамика на инките до каменни плочи.

Самият свещеник никога не е класифицирал своята колекция, но е известно, че в нея са присъствали изделия, които не се отнасяли към нито една от известните археологически култури на Южна Америка. Основно това били предмети от метали, но се срещали и каменни кръгове и таблички, покрити с надписи и рисунки.

След смъртта на свещеника някои ценни вещи от колекцията му били предадени на Ватикана, а други просто били изхвърлени.

По думите на самия Креспи местните жители намирали покритите с рисунки каменни изделия недалече от еквадорското градче Куенка – в разположени сред джунглите подземни тунели и камери. Падре също твърдял, че от Куенка към джунглите тръгва древна система от такива подземни тунели с дължина повече от 200 километра. По-късно за тази система от тунели писал и Деникен в своята книга „Златото на боговете“.

Но може ли генетичният диск да е бил свързан по някакъв начин с хората, които са построили тези подземни съоръжения?

Рисунгите на каменния кръг

Не по-малко въпроси предизвиква и това, което е изобразено на диска. По неговата окръжност от двете страни с ювелирна точност е показан целият процес на появата на човешко същество на бял свят – устройството на репродуктивните органи на мъжа и жената, моментът на зачеването, вътрематочното развитие на плода и раждането на бебето.

В лявата част (ако си представим кръга като циферблат на часовник – където се намира 11 часа) се намира ясна рисунка на сперма без сперматозоиди и до нея – със сперматозоиди (вероятно авторът е искал да покаже процеса по зараждане на мъжкото семе).

За сведение – сперматозоидите са открити от Антони ван Льовенхук и неговия ученик Йохан Гам чак през 1677 г. Както е известно, това събитие е предшествано от изобретението на микроскопа. Но рисунките на диска доказват наличието на подобни знания в дълбоката древност.

След това на диска, в посока цифрата 1, може да се видят няколко вече оформени сперматозоида. Следва непонятна рисунка – учените така и не са стигнали до единодушие какво означава тя. В района на цифрата 3 се виждат изображения на мъж, жена и дете.

На обратната страна на диска в горната част е изобразен зародиш в няколко стадия на развитие, които завършват с формирането на бебе. Рисунките показват еволюцията на вътреутробния живот. В района на цифрата 6 отново са изобразени мъж и жена.

Проведена експертиза е установила, че на диска действително са изобразени основните етапи от развитието на човешкия зародиш, които лесно могат да бъдат идентифицирани.

Друяги артефакти от колекцията

Освен диска в колекцията на Гутиерес има и други предмети, изработени от лидит. Очевидно и те са принадлежали на загадъчните представители на неизвестната цивилизация.

Например многофигурна статуетка, от едната страна на която са изобразени майка и дете, а от другата – мъж в снаряжение за лов.

Или доста необичаен нож. В горната част на неговата ръкохватка е изобразена глава на майка, а по-ниско – глава на дете, чиято шия е обвита в пъпна връв. Очевидно този нож е използван за отрязване на пъпната връв на новороденото.

Сред артефактите има множество други предмети, явно използвани за медицински цели. При малкия си размер те се отличават с необикновено съвършенство на формите.

Известният изследовател на археологически находки – професор Клаус Дона от Австрия, е ръководил проведената във Виена експертиза на тези инструменти. В редица статии той отбелязва, че те внимателно са огледани от най-добрите световни специалисти.

Никой не могъл да разбере как са били създадени тези предмети, но всички били единодушни, че в наши дни е невъзможно да се създадат толкова съвършени инструменти от този материал. Те са подходящи за ръце с всякакви размери – с такава точност са изработени.

Преди хиляди години

Към кой период принадлежат генетичният диск и медицинските инструменти от лидит?

Геоложка експертиза, проведена в Националния университет на Колумбия, показала, че те се отнасят към доисторическата епоха и възможността за фалшификация на дадените артефакти е изключена.

Тъй като те са открити в Колумбия (или в Еквадор, което не е изключено) и не принадлежат към нито една от съществуващите доколумбови култури на Южна Америка, изследователите определят тяхната възраст поне на шест хиляди години.

Засега никой не може да обясни какви технологии са използвани за изработването на подобни предмети. Но въз основа на изучаването на тези находки може да се направи извод: всички те принадлежат на неизвестна ни високоразвита цивилизация от миналото, за чието съществуване официалната наука засега нищо не може да каже.

Не е изключено в ембрионалния диск да са шифровани тайни на генетиката, които тепърва предстои да се открият от съвременните учени.